BLACK RIVER - "Black'n'Roll"

Макар да се явяват преки наследници на дуумизирано-метализиранте валяци Neolithic, поляците Black River нямат нищо, ама наистина нищо общо с творческия мироглед на споменатите си покойни предшественици... като изключим състава, явяващ се абсолютно еднакъв и в двата случая. По-конкретно, редом до китаристите Artur "Art" Kempa (познат и покрай участието си в Soulburners) и Piotr "Kay" Wtulich, водите на "черната река" биват допълнени от вокалиста Maciej Taff (увековечавал гласа си и с Rootwater) и - внимание! - Tomasz "Orion" Wroblewski и Dariusz "Daray" Brzozowski. Точно така - става дума за басиста на блек мега-зверовете Behemoth и за някогашния барабанист на дет-колосите Vader, свирещ понастоящем не с кого да е, а със самите Dimmu Borgir.

   След всичко, изписано дотук, изводът, че Black River са задълбали в някоя от екстремните форми на екстремния метъл, изглежда някак очевиден. Е, да, ама не, както би казал един небезизвестен персонаж от близкото ни минало. За да илюстрираме правдиво това, което ни очаква във втория албум на разискваната петорка, би било по-удачно да цитираме думите и на една друга личност от родната ни действителност, а именно: "Rock'n'roll, baby!"

   Да, именно мръсен, директен, млатещ право в мутрата рокенрол ни залива от 11-те парчета, събрани в "Black'n'Roll" (първата част на заглавието лично за мен си остава загадка). От откриващата куфеерия "Barf Bag" през среднотемповите бомби "Lucky in Hell", "Like a Bitch" и "Jumping Queenny Flash", явяваща се веселяшка интерпретация на "Jumping Jack Flash" на The Rolling Stones със заемки от "God Save the Queen" на Sex Pistols в началото, та чак до финалната алко-ода "Young'n'Drunk", квинтетът ни блъска с жив, нахъсан, тежък рок, издържан в най-добрите традиции на групи от типа на Spiritual Beggars, Chrome Division, "новите" Entombed и пр. С други думи, нищо ново или кой знае колко интересно, но за сметка на това - адски свежо и надъхващо.