BLACKMORE'S NIGHT - "All Our Yesterdays"

"Още от същото." Тази мисъл вероятно ще ви мине през ума още в първите секунди от "All Our Yesterdays". Творчеството на Blackmore's Night никога не се е отличавало с особено разнообразие, а и новото им издание не поднася почти нищо различно. Единствената сериозна изненада, за жалост, е, че почти половината песни в албума са кавъри. Наистина, от дванайсет парчета три са инструментални композиции, други три са преработки на световноизвестни хитове и една е нова версия на стара песен на Blackmore's Night. Новите авторски песни са само пет. Естествено, кавърите и заемките винаги са намирали своето място в творчеството на Ritchie Blackmore и Candice Night, но досега не бяха заемали толкова голяма част от един дългосвирещ албум. А това, колкото и да е неприятно, говори само за едно - за изчерпване. Вдъхновението, с което китарният бог и неговата любима творяха някога, сякаш вече го няма. Или поне не е същото...

   Разбира се, това съвсем не означава, че "All Our Yesterdays" е слаб албум. Всеки, който харесва досегашното творчество на групата, тук ще намери достатъчно музика, която да му допадне. Да, кавърите наистина са в повече, но пък аранжиментите им са достатъчно далеч от оригиналите, за да не са просто сляпа имитация. "Long Long Time" на Linda Ronstadt се вписва в идеите на Blackmore's Night толкова добре, че човек в началото дори не осъзнава, че слуша кавър. Същото важи и за "Moonlight Shadow" на Mike Oldfield, а безсмъртната "I Got You Babe" на Sonny & Cher заживява нов живот с гласа на Candice. С "Where Are We Going from Here" пък групата прави "кавър" на собствената си песен от 2003-а година - по-жива и по-рок-ориентирана, тази версия радва доста повече от оригинала.

   Що се отнася до авторските песни - да, малко са, но до голяма степен успяват да наваксат с качество. Откриващата, "All of Our Yesterdays", увлича сърцето още в първите си секунди, а игривият ритъм на заредената с магия "Will O' the Wisp" ще накара всеки да поиска да затанцува. Завършващите, "Earth Wind and Sky" и "Coming Home", са съвсем стандартни за групата и няма да разочароват почитателите ѝ.

   Най-силните моменти обаче са инструменталните композиции. Веселата "Allan yn y Fan" и мрачната "Darker Shade of Black" ще припомнят на слушателя какво направи Blackmore един от най-великите рок китаристи на планетата, а лекото акустично парче "Queen's Lament" е прекрасна прелюдия към доста силната финална част на албума.

   В крайна сметка "All Our Yesterdays" наистина е още от същото. Добър е, но сякаш не достатъчно. Догодина Blackmore ще се завърне към рока, макар и само за няколко концерта - и, ако може да се съди по този албум, времето това да се случи отдавна е дошло.