BON JOVI - "This House Is Not for Sale"

Пред нас е 13-ата дългосвиреща творба на вечните Bon Jovi - "This House Is Not for Sale". Веднага се набива на очи противоречието между заглавието и цялостната концепция на групата. Bon Jovi продават винаги и всичко успешно. "Къщата, която не се продава" всъщност се пласира доста добре - дебютира под номер 1 в класацията "Топ 200" на "Billboard" и се намести в челото на чартовете на над 50 страни. Обложката на албума обаче намеква за нещо по-дълбоко и неизменно от лъскавата търговска опаковка. Яките корени, здравата основа, желанието за работа и неизчерпаемото вдъхновение от кънтри музиката и рока, смеската от които дава уникалния стил на групата - това е стойностно и достойно за уважение.

   В "This House Is Not for Sale" Bon Jovi донякъде са се отдали на носталгията и със сигурност, докато слушат песните, феновете ще се сетят за звездния албум "Blaze of Glory" (1990), излязъл като самостоятелно издание на певеца Jon Bon Jovi. В това няма нищо странно, защото "This House Is Not for Sale" е първо творение на групата след напускане на китариста Richie Sambora и основните композиторски задължения са легнали върху Jon. Веднага възниква въпросът усеща ли се липсата на харизматичния Sambora. Колкото и да е странно - отговорът е "Не". Раздялата дори е послужила като катализатор на положителни промени. Групата се е стегнала и е работила здраво, като си е "взела бележки" по отношение недостатъците на предишния ѝ албум - "What About Now" (2013). Последният беше критикуван за слабите текстове и липсата на изявени хитове. В новото произведение е сложен край на летаргията и за радост на многобройните си почитатели, Bon Jovi отново леят вдъхновени мелодии, които стискат сърцето в шепа, а носталгията сладко се разлива из вените. Има жизнерадостни парчета, като за щастлива съботна утрин, има по-бавни, на които да караш по посипан с есенни листа третокласен път, има и чувствени балади, за да се разтапят сърцата. Албумът предоставя всичко, което искаш и очакваш от бандата. Наистина, забелязват се претоплени идеи, но това изобщо не дразни на фона общото добро впечатление, особено в сравнение с изданията на групата след "Have a Nice Day" (2005). Тук е мястото да похвалим новия китарист Phil X и признатия вече за пълноправен член на бандата басист Hugh McDonald.

   Bon Jovi предоставят и изобилие от такива парчета - стандартното издание на "This House Is Not for Sale" съдържа 12 песни, но в различните специални издания, с бонус-траковете, стигат до 18. Последното леко натежава ако албумът се слуша наведнъж, но не пречи да бъде разделен на порции. Освен това, бонусите не са с нищо по-лоши от "редовните" парчета. Разточителството се допълва от цели осем видеоклипа, издадени до края на 2016 г. към песни от албума, като е възможно да се появят и още.

   Като безспорни хитове се очертават заглавната композиция и чудесната балада "Scars on This Guitar", посветена на китарата, неизменен спътник на певеца Jon Bon Jovi. От тук насетне изборът на песни-фаворити е субективен. Може да се посочат "Living with the Ghost", "Knockout", "Labor of Love", "The Devil's in the Temple", "Come on up to Our House", като има и специална песен за Нова година - "New Year's Day".