BORKNAGAR - "Urd"

В скандинавската митология трите богини норни предат нишката на живота на всеки човек. Те се казват Урд (Минало), Верданде (Настояще) и Скулд (Бъдеще). Borknagar са избрали за име на деветия си албум "Urd" ("Урд"), за да изразят завръщането към земното начало след странстванията из времето и пространството в предишната си творба "Universal".

   За настоящия проект, доста променливият състав на групата успява да обедини няколко емблематични фигури на норвежката блек и авангардна метъл сцена - основателя на Borknagar, Oystein G. Brun, легендарните Andreas "Vintersorg" Hedlund и Simen "I.C.S. Vortex" Hestnaes, както и не по-малко известните Lars Are "Lazare" Nedland и Jens F. Ryland. В записите на албума участва и американският барабанист David Kinkade, който в края на 2011 г. се раздели с групата.

   Ако трябва да се охарактеризира с три думи "Urd", това са простота, опит и талант. Разбира се, простота, доколкото това може да се отнесе към концепцията за търсене на началото на началата - тайната на сътворението. Албумът не предлага някакви новаторски елементи, по-скоро може да се нарече албум-обощение на досегашното творчество на Borknagar. Но това съвсем не значи повторения на вече втръснали мотиви, а по-скоро комбиниране по нов начин на идеи, възниквали през годините. Без всякакво желание за доминиране, всеки от музикантите е вложил по нещо от творчеството на страничните си проекти. Под привидно достъпната и позната схема са скрити неведомите пътища на пътуването към себе си, претворено в музика. Особено впечатляващо е силното мъжко певческо трио в лицето на Vintersorg, Vortex и Lazare, включващи се главно с ясни вокали, оставяйки като цяло харш изпълненията на заден план. Китарите и клавирите се разгръщат в истинско богатство от мелодии, като само в една песен могат да се чуят по няколко различни мотива. Без да бъде концептуален, албумът е трудно да се опише песен по песен. Композициите привидно не са свързани музикално, но завладяват с някаква ирационална духовна връзка, която не оставя слушателя да спре, докато не стигне до края на албума - всяко прекъсване създава чувство за недовършеност. Това обаче не е албум, който се слуша на един дъх, а предизвикваща размисли, сложна творба, за възприемането на която е необходимо определена настройка или поне настроение. Все пак някои песни правят по-силно впечатление. Началната "Epochalypse", която ударно "хваща за гушата", а който не се предаде, ще се понесе по оловните вълни на следващата "Roots", за да достигне до прозрението за странната красота на смъртта в "The Beauty of Dead Cities". От тук насетне започва пътуването по висините на спомените в "The Plains of Memories" и мъчителното раждане на новото начало в недрата на ледовете в "The Winter Eclipse" и в отворения финал "In Deeper World" . Противно на определението за блек метъла като агресивен стил, албумът носи чувство на умиротворение, но не отчаяно примирение със съдбата, а по-скоро затишие пред буря, когато мисълта събира сила за нови хоризонти.