BULLET FOR MY VALENTINE - "Venom"

Bullet For My Valentine е група, която трябва да проумее веднъж завинаги, че никога няма да успее да пресъздаде атмосферата и харизмата на придобилия ѝ класически статут дебютен албум "The Poison" в новите си творения, докато се опитва да постигне този ефект целенасочено. За пореден път уелсците поставиха себе си в неизгодна позиция, завишавайки излишно очакванията на феновете си към "Venom", заявявайки навсякъде, че това ще е албумът, който ще може да се сравнява с величието на първия им запис. Доста нелогичен подход, предвид че специално BFMV е формация винаги страдала изключително много от постоянните асоциации и сравнения между настоящите си материали и дебютния си такъв, идващи от пламенната им фен база, а всъщност членовете на групата са тези, които подтикват към подобни реакции с постоянните си изявления. Дали този път бандата обаче е успяла да подплати думите си, създавайки някаква взаимозависимост между настоящето заглавие и първото си студийно издание, е много относително и субективно. Факт е, че Matthew Tuck, Michael Paget, Michael Thomas и, дошлият на мястото на напусналия Jason James, Jamie Mathias са се постарали изключително усърдно да се върнат в миналото и да бъдат музикантите, които шокираха света с дебюта си преди много, много време. Може би прекалено много, като индикациите за претрупване в този аспект започват с играта на думи между заглавията на "The Poison" и "Venom" и добиват много по-комплексен вид след пълното и внимателно изслушване на втория.

   Като оставим настрана всичките незасягащи музиката тук директно обстоятелства обаче, трябва да кажем, че "Venom" е добър албум. Сравненията с предшествениците му са напълно лишени от смисъл, но спокойно можем да заявим, че съдържанието на този диск звучи енергично, агресивно и носи значима нотка от усещането за класически метъл с първичността и инстинкта си. Въпреки че британците видимо са се опитвали прекалено прилежно да постигнат определен ефект с песните си на моменти, вместо да се оставят на натуралния си усет при създаването на музиката, резултатът далеч не звучи толкова изкуствено и пресилено, колкото това твърдение би предполагало. Вярно е и че еднородната структура на повечето от парчетата във "Venom" и наблягането основно на определени музикални прийоми в него със сигурност се набиват на уши след няколко преслушвания, но тук отново на преден план изпъква качеството и талантът на Bullet For My Valentine, които превърнаха бандата в световен метъл феномен. Говорим за усета на тези музиканти да създават песни, които просто се слушат и възприемат лесно. Дори и някога да осъзнавате, че - чисто технически и обективно погледнато - чрез материала си групата изобщо не предлага продукт на световно ниво, това няма как да ви накара да отречете и загърбите изключително хващащите и добре композирани мелодии, разнообразни мотиви, технични рифове и възприемчивост, които бандата успява да вплете в музиката си с лекота. Такъв е и случаят на който ставаме свидетели в момента- въпреки видимите негативи и колебания, петият студиен запис на Bullet For My Valentine притежава отличителното свойство да бъде от онези заглавия, с чийто звук толкова лесно може да свикнете, че ще се намирате в ситуация, в която ще започнете да си го пускате постоянно. Нека да подчертаем, че горепосочените неща в никакъв случай не означават, че това издание предлага олекотена музика, а напротив - ако има нещо, което можем да се потвърди със сигурност, това е фактът, че "Venom" е един от най-тежките, мрачни, но съчетаващи в себе си по много професионален и ненатрапчив начин и мелодични концепции, заглавия в дискографията на бандата.

   Тенденцията към затвърждаването на по-тежки идеи в песните на Bullet For My Valentine със сигурност ще бъде изключително добре приета от много страни, но истината е, че сме свидетели на друг, по-притеснителен момент. А именно - въпреки завидното положение, което притежава и необлъчния успех, който съпровожда бандата, музикантите в нея все още изглеждат несигурни и колебливи в себе си, бивайки неспособни да определят какво точно искат да постигнат с музиката си и по какъв начин, постоянно сменяйки основните си влияния и амбиции. И то не с подход, водейки до вариативност в музикален план, а до такъв показващ липса на ясна цел и съмнение в собствения им талант. Въпреки това обаче "Venom" е запис, който заслужава да бъде чут. Просто защото, най-вероятно, ще ви хареса значително, ако го направите.