CANCER BATS - "Searching for Zero"

Опасност, агресия, сила и брутална, ударна мощ. Без съмнение, това е най-ефективният и акуратен начин да опишем Cancer Bats, а и всички албуми, свързани с това име като цяло, включително и "Searching for Zero". Ако имате представа какъв тип група са канадците и сте имали досег с това, което можем да определим като едно от най-готините явления в модерния тежък сектор, със сигурност сте изградили някакви очаквания към съвсем новия албум на бандата още преди да го чуете.

   За тези, които не знаят за какво говоря - можете да си пуснете който и да е от вече петте албума на Cancer Bats, като едва ли ще намерите кой знае каква разлика между тях. Такава просто няма, а и в този дух на мисли - "Searching for Zero" не се различава по никакъв начин от предшествениците си. Нека и изобщо не засягаме темата за какъвто и да е прогрес в музикално отношение. Пънкарски метъл, изпълнен с южняшки влияния и рокендрол нюанси , изключително праволинеен и безкомпромисен, чиято единствена роля и цел е да ви кара да изпитвате неистовото желание да извършвате неща, които биха ви вкарали в затвора. Този суров, мръсен и груб подход при писането на музика при Cancer Bats е затвърден и в настоящия диск, просто продължаващ, или по-скоро повтарящ, тенденцията на квартета не да гали сетивата ви с лиричност, а да мачка слушателя с неповторима в същността си интензивност. Както вече споменах, термини като прогрес, узряване и развитие в музикално отношение са напълно неподходящи и е абсолютно невъзможно да бъдат поставени по какъвто и да е критерий до "Searching for Zero". При други ситуации инфантилността и инатът на няколко музиканти да образуват композициите си повтаряйки един риф до припадък в песните си, в продължение на няколко албума, със сигурност би имало негативен ефект. Но не и при Cancer Bats. Вярно е, че дори и при тях липсата на идеи e започнала да прозира неприятно с монотонността, в която последните им два албума имаха тенденцията да навлизат, което не е и нещо неприсъщо за "Searching for Zero". Въпреки това обаче тежката музика има огромна, примитивна нужда от групи, които не искат да порастват, да изследват дълбините на душевността и вътрешния си „аз" и да ни предоставят политически тиради. Такива, които се осланят на харизмата си и на инстинктивния си усет да създават песни, които биха ни повлияли именно на това ниво - първичното. В никакъв случай не мога да кажа, че ако дадете шанс на това заглавие ще чуете един от претендентите за албум на годината, но пък спокойно мога да кажа, че ако не го направите, ще имате една доста по-скучна и стандартна музикална 2015.