CARCASS - "Surgical Steel"

"Завръщането е грозно като грозотата!" - изрева Philip H. Anselmo в силовия си солов албум. Да се завърнеш подобаващо през 2013-а, след като си изпял "лебедовата си песен" още през 1996-а е мисия по силите на малцина. А "Surgical Steel" не е само завръщане, а ново начало за екстремните законодатели Carcass. Не е случайно, че албумът, за който 17 години само се предполагаше, че някога може да се случи, започва с интрото "1985" - годината, дала начало на една от най-интересните и най-презаписвани от касетка на касетка истории в метълската митология. История, чиито най-важни глави сигурно още стоят на почетно място в колекцията ви. Впрочем, албумът ще излезе и на касета, но тиражът е ограничен. Така че новата страница в историята на Carcass безпроблемно ще може да бъде разчетена от стария ви дек. Но дали албумът заслужава място на рафта до всичко от периода '88-'96?

   Като за начало, "Surgical Steel" попарва надеждите на грайнд-ултрасите, които се озадачиха още във витиеватия "Necroticism - Descanting the Insalubrious" (1991) и презряха мелодичния и иновативен "Heartwork" (1993), за регрес към животинското звучене на първите албуми. Carcass са много голямо име и не са издавали нищо прекалено отдавна. Към тях има космически очаквания и музикалната индустрия не би им позволила да се завърнат с нещо, което звучи ъндърграунд. Особено след "St. Anger". Това обяснява защо продукцията на "Surgical Steel" е поверена на динозаврите в бранша - първо Colin Richardson, който някога направи "Heartwork" стандарт за звук, но внезапно се оттегли от албума и отстъпи трона на Andy Sneap. Метълът, преминал през ръцете и ушите на англичанина, звучи триумфално, мощно и полирано до блясък. В случая - като огледална масичка с току-що извадени от стерилизатора хирургически инструменти, готови да разрежат плътта.

   Музикално, "Surgical Steel" споява "Necroticism" и "Heartwork" с превес на втория. 11-те композиции окончателно опровергават дългогодишните обвинения към Michael Amott, че е направил Carcass мелодични. Червенокосият шестструнен вихър няма пръст в албума, но изобилието от мелодични сола и хармонизирани рифове надминава дори постигнатото през 1993 г.. И дума не може да става обаче за нещо самоцелно, или за стремеж към радиофоничност - просто това е начинът, по който Jeff Walker и Bill Steer (в компанията на барабаниста Dan Wilding) искат да звучи Carcass през 2013 г. Достъпните структури на песните и мелодиите от "Heartwork" са обединени с полу-прогресив аранжиментите и злите рифове от "Necroticism" в нещо, което е едновременно тежко и компактно. Това е екстремен метъл, който грабва.

   Най-изумителното в "Surgical Steel" (освен това, че го има) не е фактът, че цели 17 години по-късно Carcass отново са себе си - ревът на Jeff и умопомрачителните имена на парчетата са запазена марка. Поне за мен изумителното е това, че след толкова лета едни от най-големите екстремни вдъхновители със стотици подражатели все още са едни гърди напред пред всички останали. Докато Carcass ги нямаше чухме толкова много велики и не толкова траш и мелодет албуми, но албум като "Surgical Steel" не се появи. Причината, убеден съм, не е в дефицита на талант, а в това, че в тези албуми не участват господата Walker и Steer.

   Много малко групи могат да са мелодични, без да са меки, и екстремни, без да са несмилаеми, каквито бяха и продължават да са Carcass. Старите кучета сега са достойни за завист. Те се завърнаха, за да поведат глутницата, но бъдещето пред тях е като на нова, току-що пробила със зверския си дебют банда. И тъй като англичаните не са повтаряли себе си от вече четири албума, съм много любопитен какво ще издадат, след като безкрайното "Welcome back" турне завърши. "Surgical Steel" направо ще отвее някои от вас, а други ще разочарова заради мелодиите и лъскавия звук, но при всяко положение е забележителен албум. Такъв, който е по силите на малцина.