DEICIDE - "Till Death Do Us Part"

След напускането на братята Hoffman преди няколко години, мнозина бяха отписали Deicide като група, която още може да предложи нещо интересно. Но като доказателство, че истинското Зло никога не умира, а само променя облика си, сатанинският отряд на единствения и неповторим Glen Benton преодоля личните и професионални проблеми и се завърна с гръм и трясък. Издаденият през 2006 г. "The Stench of Redemption" бе обявен от много критици за най-добрият албум на групата, след класическия "Once Upon the Cross" от 1995-а и наистина имаше защо: новите китаристи Jack Owen (Cannibal Corpse, Estuary)и Ralph Santolla (свирил с Obituary, Death, Iced Earth и даже Sebastian Bach) внесоха така необходимата доза свежест в музиката на флоридските детметъли и бяха създали смазващ албум. Две години по късно Deicide са отново на линия с последното си творение "Till Death Do Us Part". Съставът е същият, въпреки че този път Ralph Santolla е обявен само като гост музикант. Новият албум започва с изненадващо мелодичното интро "The Beginning of the End", в което Ralph Santolla и Jack Owen демонстрират завидно китарно майсторство. "Началото на Края" преминава в бруталната звукова сеч на едноименното "Till Death Do Us Part", от който момент нататък Deicide са точно такива каквито ги познават и харесват феновете им - тежки, бързи и богохулни! Титулярният ударник Steve Asheim, който е и основен композитор в последните няколко албума на бандата, разбива барабаните с прецизни двойни каси и адски бързи набивки. Скоростта в парчета като "Hate of All Hatreds" и "In the Eyes of God" определено е впечатляваща. И все пак, въпреки огромния талант на Steve Asheim, Ralph Santolla и Jack Owen, Deicide нямаше да са същата група без своята емблема - човекът жигосал челото си с обърнат кръст и дълбоко мразещ всичко свързано с организираната религия - мистър Glen Benton. Обичан или мразен, хвален и подиграван, фронтменът на Deicide винаги е бил личност с много приятели и още повече врагове. Но каквото и да мислим за философията му, не може да се отрече че в "Till Death Do Us Part", Glen прави зверски дълбоки и плътни ревове, които продължават да са все така силни както и през 90-те години. Изобщо "Till Death Do Us Part" звучи и различно, и познато: типичните за Deicide тежест и агресия са налице, но заедно с това присъстват и нови за групата, мелодични китарни моменти. Не мога да кажа, че новият албум е много по-силен от предходника "The Stench of Redemption" или че е най-доброто което групата е създавала досега (за мен лично върхът си остава "Once Upon the Cross"), но определено има какво да се чуе и тук. Харесвани или не, Deicide са една от групите превърнали Тампа, Флорида в синоним на американски дет метъл. Glen Benton и компания все още са във форма и предлагат един качествен и истински брутален албум.