DIMMU BORGIR - "Abrahadabra"

"Ние отдавна не сме просто една блек метъл група. Ние сме много повече от това..." - тези думи на Shagrath, дадени в скорошно интервю, описват доста точно звученето на актуалния, осми студиен албум на Dimmu Borgir - "Abrahadabra". Възхвалявани от едни, жестоко критикувани от други, най-комерсиално успешната норвежка блек метъл група предприе интересен експеримент, работейки по новите си записи с големия симфоничен оркестър на националното радио на своята страна. Друга причина, поради която "Abrahadabra" бе очакван със сериозен интерес, е отсъствието на дългогодишните членове I.C.S. Vortex (бас/вокали) и клавириста Mustis. За сметка на тях, бас китара и част от чистото пеене са поверени на небезизвестния Snowy Shaw, участвал в King Diamond/Mercyful Fate и понастоящем в Therion. Освен него, дългият лист на гостите се допълва и от фронтмена на Ulver Kristoffer Rygg, продуцентът Andy Sneap (който се е разписал с две китарни сола), Agnete Kjolsrud от Anima Alpha и Ricky Black, колега на Shagrath от Chrome Division. Постът зад барабаните е поверен на Darek "Daray" Brzozowski, свирил с много от представителите на полската екстремна метъл сцена - Vader, Vesania, Pyorrhoea... Какъв обаче е крайният резултат от цялото внушително струпване на таланти на едно място?...

   След стандартното интро "Xibir", Dimmu Borgir изригват с "Born Treacherous", парче, предлагащо тонове симфонична музика в комбинация с блек метъл рифове. Уви, с напредването на албума се оказва, че блекметъл елементът всъщност е в доста оскъдно количество. Оркестърът на норвежкото национално радио успява да удави в звук нормалните метъл инструменти, като на моменти няма и помен от китари. Малко от старото блек метъл звучене на Dimmu Borgir се открива в "Ritualist" (парче, обогатено от специфичния глас на Snowy Shaw) и в агресивните моменти на "Renewal" и "Endings And Continuations". Всичко останало в "Abrahadabra" е подчинено на помпозното симфонично звучене. Всъщност, ако се абстрах(абракад)ираме от вокалите на Shagrath, този албум спокойно може да бъде сбъркан с някой от по-късните записи на Therion. Определено се усеща липсата на запомнящи се парчета, така че не очаквайте нов "Mourning Palace" да се пръкне точно от "Abrahadabra". Все пак, трябва да се отбележи техничното свирене зад барабаните на Daray, както и някои от мелодичните сола на Silenoz (в моментите, когато китара му успява да изплува над симфоничния фон). Оказва се, че най-интересното и нестандартно в този албум се изчерпва с двата бонус кавъра - силната версия на "Dead Man Don't Rape" на индъстриъл легендите G.G.F.H. и доста странния (но не неприятен) вариант на един от големите хитове на Deep Purple - "Perfect Strangers", където вокалите са разделени по равно между Shagrath и Snowy Shaw. Инструменталните версии на "Gateways" и "Dimmu Borgir" (също бонус парчета) няма смисъл да бъдат обсъждани, тъй като са просто пълнеж.

   Въпреки масираното гост участие (а може би и тъкмо заради него), "Abrahadabra" е просто един посредствен Dimmu Borgir албум, който не предлага нищо интересно и запомнящо се. Това е по-скоро един симфоничен, отколкото какъвто и да е метъл албум и е далеч под класата на някои от по старите записи на групата.