EPICA - "The Quantum Enigma"

Не са много групите, способни да създават поредица от добри произведения, в които едновременно да не изневеряват на стила си, но и да внасят необходимата доза разнообразие. Една от тези банди е Epica - "The Quantum Enigma" е седми дългосвирещ албум на холандците и достоен продължител на класните си предшественици. Новото творение е дълго, обстоятелствено, дори може да се нарече "подробно" и дава възможност за среща с многото различни лица и превъплъщения на групата. И най-вече е поредна възможност на феновете да прекарат малко повече от час в компанията на омайния глас на красивата Simone Simons и колегите й.

   Албумите на Epica създават впечатление, че следват генерален смислов план и идеите за всяка творба се раждат от недрата на предшественика й. В предното издание на бандата "Requiem for the Indifferent" (2012) много успешно беше наблегнато на повече прогресив елементи за сметка на симфоничните, постигнато беше усещане за повече приземяване и суровост. За настоящия албум очакванията бяха да внесе оригиналност във вече подготвената за промени "почва". "The Quantum Enigma" напълно се справя с тази задача. В него музикантите са си позволили да развихрят цялото си въображение при оформяне на композициите. Не че някога бандата се е отличавала с липса на фантазия, но в новия албум са сложени само съвсем леки рамки на разточителните хрумвания.

   Композициите на "The Quantum Enigma" от началото до края въвличат в свят на непредвидими обрати. Настроенията се сменят от радостно слънчево до ураганен бяс, облечени във великолепно вокално и инструментално изпълнение. Ангелските трели на Simone "се борят" с дивите ревове на Mark Jansen и Arien van Weesenbeek. Като фон звучат ту мощни оркестрации, ту гневни китарни рифове. И тъкмо, когато въртопът от сблъскващите се светлина и мрак, страст и нежност, започне да става уморителен, се дава почивка с упоителни напевни мелодии.

   Трудно е да се посочат най-добрите парчета, но може би най-впечатляващи са "The Fifth Guardian. Interlude", с вплетените азиатски фолклорни мотиви, красивият симфоник метъл химн "Omen. The Ghoulish Malady" и величественият едноименен с албума финален опус "The Quantum Enigma. Kingdom of Heaven part II".