EXODUS - "Blood In, Blood Out"
2014, Nuclear Blast Records/Wizard
Exodus - непреходната банда от Бей Ерия, Калифорния - е по-древна от Slayer, а многоуважаемите й членове вече приличат на старчетата, които от сутринта запиват пред магазинчето до вас. Само дето те, танцуващите "токсичния валс" вече 35 години, са такива бесни страшни пенсии, че репортажите от софийското им шоу се четат като бюлетина на МВР. А чисто новият им албум "Blood In, Blood Out", който старейшините ни поднасят 4 години след "Exhibit B", е наблъскан с толкова безмилостни рифове и ритми, че предизвиква овчо недоумение. Та всички в тази група са на по 50 години! Не ги ли болят ръцете от такова свирене?!
Вярно, темпото в парчетата на Exodus вече не е онова от младините им, което банди като Dust Bolt, Evile, и Gama Bomb сега догонват в своите албуми, но песните не са станали по-малко летални. Напротив, макар и на преклонна възраст, Exodus са по-настървена машина за убиване от всякога. "Blood In, Blood Out" представя групата свежа като контеса Батори след вана с девича кръв. Шумното електронно интро на "Black 13" сигурно ще втрещи правоверните фенове, но това не е албум на Front Line Assembly и това става ясно след точно минута и половина. Барабани, китари и бас атакуват тонколоните в перфектен синхрон, а след още половин минута първият истеричен крясък на Steve "Zetro" Souza възвестява началото на погрома, продължаващ цели 11 песни.
В хода си торнадото от първокласни траш изпълнения внезапно повлича Kirk Hamett за соло в "Salt The Wound" - дясната ръка на Hetfield още не е забравила откъде е започнало всичко. Една песен време по-късно, в капана на бурята се оказва Chuck Billy, който удря едно рамо в бавната, полу-инструментална "Btk". Песента няма нищо общо с бившия телеком, нито има некадърен озвучител да разваля работата. Списъкът с гости се изчерпва, но траш-купонът продължава! Разнообразието от рифове и сола е страхотно, а вокалите на Zetro стават все по-откачени в хода на албума. И най-претенциозният злобар не би намерил с какво да се заяде, защото отначало-докрай, "Blood In, Blood Out" е перфектен, съвременен траш албум. В него ще намерите само една дилема - коя от всичките песни ви е най-любима.
Exodus заслужават вечна почест заради това, че не само са участвали в дефинирането на жанра преди десетилетия, а активно се грижат за благоденствието му. Докато още има масло в двигателя на смъртоносната лопатоглава машина Exodus, ще има траш на високо ниво и травмирани фенове по концерти. А когато маслото свърши и двигателят й изгори... почакайте, това е невъможно.
Nespithe
Вярно, темпото в парчетата на Exodus вече не е онова от младините им, което банди като Dust Bolt, Evile, и Gama Bomb сега догонват в своите албуми, но песните не са станали по-малко летални. Напротив, макар и на преклонна възраст, Exodus са по-настървена машина за убиване от всякога. "Blood In, Blood Out" представя групата свежа като контеса Батори след вана с девича кръв. Шумното електронно интро на "Black 13" сигурно ще втрещи правоверните фенове, но това не е албум на Front Line Assembly и това става ясно след точно минута и половина. Барабани, китари и бас атакуват тонколоните в перфектен синхрон, а след още половин минута първият истеричен крясък на Steve "Zetro" Souza възвестява началото на погрома, продължаващ цели 11 песни.
В хода си торнадото от първокласни траш изпълнения внезапно повлича Kirk Hamett за соло в "Salt The Wound" - дясната ръка на Hetfield още не е забравила откъде е започнало всичко. Една песен време по-късно, в капана на бурята се оказва Chuck Billy, който удря едно рамо в бавната, полу-инструментална "Btk". Песента няма нищо общо с бившия телеком, нито има некадърен озвучител да разваля работата. Списъкът с гости се изчерпва, но траш-купонът продължава! Разнообразието от рифове и сола е страхотно, а вокалите на Zetro стават все по-откачени в хода на албума. И най-претенциозният злобар не би намерил с какво да се заяде, защото отначало-докрай, "Blood In, Blood Out" е перфектен, съвременен траш албум. В него ще намерите само една дилема - коя от всичките песни ви е най-любима.
Exodus заслужават вечна почест заради това, че не само са участвали в дефинирането на жанра преди десетилетия, а активно се грижат за благоденствието му. Докато още има масло в двигателя на смъртоносната лопатоглава машина Exodus, ще има траш на високо ниво и травмирани фенове по концерти. А когато маслото свърши и двигателят й изгори... почакайте, това е невъможно.
Nespithe
Други ревюта на EXODUS