FIREWIND - "Immortals"

Изминаха пет години от предишното издание "Few Against Many" на едни от любимците на българската публика Firewind. В това време бандата претърпя няколко промени на вокалистите и заедно с разнообразните ангажименти на китарния виртуоз Gus G., доведе до това феновете да допускат дори край на формацията. За щастие, въпреки сътресенията, това не се случи. След осем години с групата през 2013-а напусна гласовитият Apollo Papathanasio. По време на концертите за известно време задълженията зад микрофона пое Kelly Sundown Carpenter, с когото видяхме групата и у нас през 2013 г. През 2015-а към Firewind се присъедини германският вокалист Henning Basse и именно с него е записан новият албум "Immortals". Заглавието на творбата може да се тълкува като стремеж към възраждане и ново начало. Тематиката (историята на древна Гърция) също е "безсмъртна", макар че някои епизоди от нея се преекспонираха през последните години.

   "Immortals" повече прилича на самостоятелен албум на Gus G., отколкото на пореден такъв на Firewind. От това творбата печели усещането за експериментаторски дух и се отърсва от бремето на съревнованието с предишни албуми. Групата си е позволила и друга волност - да се възползва за пореден път от преразказаната, изиграна и възпяна неведнъж през последните години битка при Термопилите. Все пак това е епизод от историята на родината на част от музикантите от Firewind.

   Водеща фигура в новия албум е китарният герой Konstantinos "Kostas" Karamitroudis, или Gus G., от което феновете получават по-голяма доза от пленителните му сола. Последните, от своя страна, съвсем не са прекалено много, нито дълги и досадни, само леко доминират и дирижират развитието на композициите. Henning Basse е опитен вокалист, но с малко старомоден маниер на пеене без страстните високи трели на Papathanasio. Това не пречи вокалните партии да са добре изпълнени, като те се вливат в хора на инструментите, а основната роля е оставена на соло китарата.

   Още нещо, с което "Immortals" прилича повече на самостоятелен албум на Gus G., е изявеният стремеж към разнообразие в рамките на стила и добавянето на колорит от други жанрове. Началото на творбата е дадено с две с класически хеви метъл парчета - "Hands of Time" и "We Defy". "Ode to Leonidas", лансирана с видеоклип вероятно заради добре познатата тематика, прави преход към няколко композиции с по-епично звучене. В средата на албума е позиционирана най-дългата и една от най-интересните песни - над шестминутната "Live and Die by the Sword". Парчето предлага разнообразие с обрати в динамиката и гръцки фолклорни мотиви, преливащи в китарно соло и със сигурност ще бъде отбелязано като откритие от ценителите на изненадите. Динамичната "Wars of Ages" и баладата "Lady of 1000 Sorrows" най-много прилягат на маниера на пеене на Henning Basse и вокалистът не пропуска възможността да очарова с приятния си чувствен глас. Заглавното парче "Immortals" е кратък инструментал, който Gus G. си "подарява" за собствена изява. Стандартното издание завършва с композицията "Rise from the Ashes", която може да се нарече "тежка балада" и оставя усещане за меланхолия, нещо недовършено, недоизпяно, може да се тълкува и като обещание за бъдещи творби на групата. Бонустрак в някои версии на албума е песента "Vision of Tomorrow", която подема настроението на "Rise from the Ashes", но с по-бързото си темпо носи повече оптимизъм.