HAMMERFALL - "No Sacrifice, No Victory"
2009, Nuclear Blast Records/Wizard
1997 година. Макар и мъртъв, грънджът продължава да задушава в постморталната си хватка класическия хеви метъл. Островът, изковал първокачествената британска стомана на Black Sabbath, Judas Priest и Iron Maiden, мълчи. Дори бившият фронтмен на “Девиците" все още се самозалъгва, че ще успее да пробие с пост-алтернативна продукция. В САЩ господства нюметълът, а любовта на европейските хедбенгъри се нарича блек. Хеви метълът е немощен старец с проядено от болести тяло, чиито жалки дни са преброени.
И точно тогава, противно на всички очаквания и прогнози, се появи "Glory To The Brave". И моментално стана албум на месеца в "Rock Hard". Истинско чудо - млади, надъхани момчета, готови да отстояват докрай любимата си музика, въпреки презрението, присмеха и обидите. Защото, каквото и да си говорим, няма по-хулен и незаслужено подценяван музикален жанр от европейския мелодичен метъл. Развятото знаме скоро бе подето и от други и класическият хеви звук престана да бъде последен приют за алкохолизирани смъртници.
Сега, 12 години по-късно, същите тези момчета изваждат от доменните пещи своя седми студиен албум, безапелационно озаглавен "No Sacrifice, No Victory". Очакванията към него са големи, въпреки противоречивите "Chapter V" и “Threshold". Още от първата песен обаче - издадената като сингъл “Any Means Necessary" - си проличава, че надигащият се стоманен вихър ще има опустошителни последици за вратните прешлени на всеки достоен тамплиер. Със среднотемповата си мейдънска основа, украсена с множество хорове, страхотни сола и изобилие от вокални мелодии, “Any Means Necessary" е уникална със съчетаването на поп и метъл, ала по най-добрия възможен начин. Няма да е зле Tobias Sammet от Edguy да понаучи туй-онуй от шведските си колеги, преди да се захване с лустросването на следващата Avantasia. На второ място в диска е "Life Is Now" - личният любимец на Anders Johansson, както сам ни сподели. Това парче е може би най-нестандартната и жизнеутвърждаваща композиция, създавана някога от петорката - изумителни вокали, пулсираща басова линия, свежи идеи, разчупена структура. Стискам палци тази насока да бъде разгърната подобаващо в по-нататъшното творчество на групата. Следва "Punish And Enslave" - темпото е на препускащ в тръс тежковъоръжен рицар, а хоровете и епиката допълват по прекрасен начин прорязващите слуха рифове. Номер четири, стремителната епика "Legion", е абсолютен шедьовър в класа си - възпламеняващи китари, разгърнат припев, хипнотизиращи мелодии, - и се нарежда сред най-добрите попадения на формацията за 12-годишното й творчество. Същото може да се каже и за баладата "Between Two Worlds" - най-мрачната лирична песен, създавана някога от бандата, където само органът може да разплаче слушателя, а в комбинация с философския, изпъстрен с архетипни символи текст, въздействието й става наистина умопомрачително. "Hallowed Be My Name" е солидна среднотемпова резачка, в която новият китарист Pontus Norgren за пореден път демонстрира забележителните си умения, макар че истинската му сила проличава в гениалния инструментал "Something For The Ages". Изобщо, заслужава си да се отбележи, че в седмия си студиен албум шведите са вкарали доста дълги и изключително качествени сола. "No Sacrifice, No Victory" е третата епична композиция в умерено темпо, в която са заложени доста автобиографични елементи, а диалогичната й структура й придава изключителен динамизъм. Динамиката е ключова дума и при характеризирането на "Bring The Hammer Down" - както знаят познавачите, с изключение на “Crimson Thunder" Joacim Cans и компания нямат албум, в който да отсъства песен с думичката "чук" в заглавието. "No Sacrifice No Victory" завършва с написаната заедно с Jesper Stromblad от In Flames "One Of A Kind" - стремителна като преследваща плячката си акула метална епопея, заредена с неочаквани обрати, драматизъм и бойна ярост, чийто "германски" припев показва как би трябвало да звучат истинските Helloween и неизброимата им армия от епигони. За десерт е оставен кавърът на “My Sharona" - заредено с конска доза настроение купонджийско парче, ала напълно несъизмеримо с десетте пирона, които го предшестваха.
2009 година. HammerFall са по-силни отвсякога.
В това ще се убедим и на живо в София на 10 април.
Maldoror
И точно тогава, противно на всички очаквания и прогнози, се появи "Glory To The Brave". И моментално стана албум на месеца в "Rock Hard". Истинско чудо - млади, надъхани момчета, готови да отстояват докрай любимата си музика, въпреки презрението, присмеха и обидите. Защото, каквото и да си говорим, няма по-хулен и незаслужено подценяван музикален жанр от европейския мелодичен метъл. Развятото знаме скоро бе подето и от други и класическият хеви звук престана да бъде последен приют за алкохолизирани смъртници.
Сега, 12 години по-късно, същите тези момчета изваждат от доменните пещи своя седми студиен албум, безапелационно озаглавен "No Sacrifice, No Victory". Очакванията към него са големи, въпреки противоречивите "Chapter V" и “Threshold". Още от първата песен обаче - издадената като сингъл “Any Means Necessary" - си проличава, че надигащият се стоманен вихър ще има опустошителни последици за вратните прешлени на всеки достоен тамплиер. Със среднотемповата си мейдънска основа, украсена с множество хорове, страхотни сола и изобилие от вокални мелодии, “Any Means Necessary" е уникална със съчетаването на поп и метъл, ала по най-добрия възможен начин. Няма да е зле Tobias Sammet от Edguy да понаучи туй-онуй от шведските си колеги, преди да се захване с лустросването на следващата Avantasia. На второ място в диска е "Life Is Now" - личният любимец на Anders Johansson, както сам ни сподели. Това парче е може би най-нестандартната и жизнеутвърждаваща композиция, създавана някога от петорката - изумителни вокали, пулсираща басова линия, свежи идеи, разчупена структура. Стискам палци тази насока да бъде разгърната подобаващо в по-нататъшното творчество на групата. Следва "Punish And Enslave" - темпото е на препускащ в тръс тежковъоръжен рицар, а хоровете и епиката допълват по прекрасен начин прорязващите слуха рифове. Номер четири, стремителната епика "Legion", е абсолютен шедьовър в класа си - възпламеняващи китари, разгърнат припев, хипнотизиращи мелодии, - и се нарежда сред най-добрите попадения на формацията за 12-годишното й творчество. Същото може да се каже и за баладата "Between Two Worlds" - най-мрачната лирична песен, създавана някога от бандата, където само органът може да разплаче слушателя, а в комбинация с философския, изпъстрен с архетипни символи текст, въздействието й става наистина умопомрачително. "Hallowed Be My Name" е солидна среднотемпова резачка, в която новият китарист Pontus Norgren за пореден път демонстрира забележителните си умения, макар че истинската му сила проличава в гениалния инструментал "Something For The Ages". Изобщо, заслужава си да се отбележи, че в седмия си студиен албум шведите са вкарали доста дълги и изключително качествени сола. "No Sacrifice, No Victory" е третата епична композиция в умерено темпо, в която са заложени доста автобиографични елементи, а диалогичната й структура й придава изключителен динамизъм. Динамиката е ключова дума и при характеризирането на "Bring The Hammer Down" - както знаят познавачите, с изключение на “Crimson Thunder" Joacim Cans и компания нямат албум, в който да отсъства песен с думичката "чук" в заглавието. "No Sacrifice No Victory" завършва с написаната заедно с Jesper Stromblad от In Flames "One Of A Kind" - стремителна като преследваща плячката си акула метална епопея, заредена с неочаквани обрати, драматизъм и бойна ярост, чийто "германски" припев показва как би трябвало да звучат истинските Helloween и неизброимата им армия от епигони. За десерт е оставен кавърът на “My Sharona" - заредено с конска доза настроение купонджийско парче, ала напълно несъизмеримо с десетте пирона, които го предшестваха.
2009 година. HammerFall са по-силни отвсякога.
В това ще се убедим и на живо в София на 10 април.
Maldoror
Други ревюта на HAMMERFALL