HYPERBOREA - "Cryogenic Somnia"

Ето го и новият албум на българските детметъл юнаци Hyperborea! Той идва три години след дебюта "Architecture of Mind" (2004) и този път е съвсем "истински". Дискът е матричен, а не CD-R, с луксозна книжка от 8 страници, като единственият дребен пропуск е липсващото последно парче в описа на гърба на кутийката. За сметка на това, списъкът с песните, отпечатан на самото тяло на компактдиска е пълен, в книжката са дадени и всички текстове, така че няма опасност някой да помисли деветата песен за "hidden track" или нещо подобно. Макар че, когато свирят Hyperborea пред човек има само две възможности - или да се втурне напред в мелето, или да се скрие някъде на безопасно разстояние. Свикнали сме добрите детметъл банди и техните издания да бъдат "зверски", да "мачкат", да "рушат", "къртят" и извършват всякакви страховити действия, характерни за пътностроителните и други тежкотоварни машини. И, закономерно, Hyperborea правят това, но правят и нещо много повече. Актуалната им творба "Cryogenic Somnia" е по-зряла и по-технична, по-добре продуцирана, изобщо в почти всяко отношение "по-" от първия албум. Така, както се полага на една съвременна група, чиято дискография тепърва се запълва и която не спира да се развива и изнася концерт след концерт.
   Студиен дебют с "Cryogenic Somnia" правят басистът Владимир Иванов и Андрей Андронов - китара. Макар първият да е вече в състава, когато се извършват записите за "Architecture of Mind", тогава бас партиите са изсвирени от другия китарист - Йордан Кънчев. Сега петимата музиканти са една хомогенна цялост и това си личи в новия албум, където "борейци" демонстрират инструментално майсторство подхождащо за едни от лидерите на екстремната сцена в България.
   Криогенна сомния - това е състоянието, в което, най-често в научната фантастика, се описва човек, който е буквално замразен за дълъг период от време с цел да пропътува големи разстояния между звездите. А едноименният албум на Hyperborea би бил най-доброто средство за излизане от подобно състояние - мелодичен и разчупен, и все пак - брутален, какъвто сме свикнали да бъде материалът на тази група. За нея настоящата година не е никак случайна - през 2007-а Hyperborea отбелязват 10 години от създаването си и няма по-добър начин за това от чудесния втори албум, който ни поднасят. Зад тях е едно десетилетие, изпълнено с много перипетии, спадове и възходи и какво ли още не. Но десетилетие, от което те излизат с гордо вдигнати глави, за да забият грифовете на китарите си между очите ни, да сринат стените около нас с ударите на барабаните и да заглушат всичко това с подземните ревове на Киро, когото се надяваме да гледаме как предвожда останалите момчета от бандата поне още 10 години. За да не остане случайно никой несъбуден от криогенната сомния.