JOHN 5 - "Remixploitation"

Настоящ китарист в групата на прословутия Rob Zombie и бивш музикант в лагера на Marilyn Manson, David Lee Roth, 2wo (да, същият онзи продуциран от Trent Reznor мимолетен индъстриъл метъл проект на Rob Halford), Lita Ford и Loser реши да зарадва почитателите си с нов, пети по ред в соловата си дискография аудио-ритник. Единствената лееека подробност е, че в случая не става дума за пълнокръвен китарно-инструментален албум на John 5, а за диск със злостни преработки на композиции от четирите му "регулярни" самостоятелни издания. Да, именно преработки... но пък какви!
   Ако сте почитатели на "Vertigo" (2004), "Songs for Sanity" (2005), "The Devil Knows My Name" (2007) и/или "Requiem" (2008), доминирани от великолепния вой на неизменния "Fender" на родения под името John Lowery китарист (и облагородени от гост-включвания на икони като Joe Satriani, Steve Vai, Albert Lee и Eric Johnson), по-добре посегнете с внимателно обмислена и премерена предпазливост към "Remixploitation". Не, че умопомрачителните и подсилени от здрав метален фон шеструнни лупинги и пируети на музиканта са заличени - напротив, тук са си и къдрят ушните ни миди все така благоговейно, но са някак вплетени и... погълнати от стена от звук, изградена от изпъкващи на преден план и мачкащи всичко по пътя си стакато-рифове и мощен индустриализиран бийт. Добавете и щипка всевъзможни семпли от реплики, изкопчени от филми като "Децата на царевицата", "Американски психар", "Нос Страх", "Мизъри", "Сиянието" и др., и ще добиете представа за съдържанието на актуалния диск на John 5.
   По-конкретно, в "Remixploitation" ви очакват една-единствена нова инструментална индъстриъл метъл пиеса и 9 ремикса на песни от гореспоменатите 4 албума (с променени заглавия), дело на не крайно популярните в глобален аспект господа Bob Marlette, Chris Baseford, Jeff Mc Donogh и Sid Riggs. Ако трябва да бъдем максимално честни (крайно субективно, разбира се), новото парче, озаглавено "Eat It Up", не е нищо, ама съвсем нищо особено - поне не и на фона на останалите бомби, падащи една след друга от тонколоните. Само чуйте солиращото великолепие на откриващата "Dorsia", тъпчещия с подковани с желязо кубинки ритъм на "Monsters and Gods", вледеняващата "Sin", излезлите сякаш изпод перото на сър Zombie "Say Goodnight to Your Soul" и "How Do You Like It", просмуканата от Minstry-влияния "Shoot the Dog", KMFDM-ската "Plastic"... Изобщо, приблизително 30 от общо 38-те минути на изданието категорично си струват слушането.
   С други думи, ако сте почитатели на творчеството на Rob Zombie, Ministry, KMFDM, 2wo и пр., и то главно на музиката (т.е. бихте преглътнали безпроблемно липсата на вокали) – експлоатирайте "Remixploitation" до откат!