KAMELOT - "Silverthorn"

Блудните синове се завръщат! В десетото си студийно издание "Silverthorn" една от най-ярките групи в симфоник пауър метъл жанра, Kamelot, отново е на себе си. А новият им вокалист, шведът Tommy Karevik (от Seventh Wonder), демонстрира обещаващи способности да продължи наследството на напусналия миналата година Roy Khan.

   Безспорно Златният век на американския квинтет настъпи с триадата "Karma" (2001 г.), "Epica" (2003 г.) и "The Black Halo" (2005 г.), и ако през 2007 г. с "Ghost Opera" бандата на китариста Thomas Youngblood нагази в тъмни води, но все пак остана вярна на стила си, то "Poetry for the Poisoned" от 2010 г. беше откровено разочарование за много фенове - с безлични мелодии, индъстриъл китари и неприятни вокални експерименти, които изкривяваха оперно-драматичния тенор на Khan. Последва и големият шок - раздялата със знаковия фронтмен...

   Но и след най-тъмната нощ изгрява зората на новия ден и в момента бъдещето на Kamelot изглежда повече от светло. "Silverthorn" е концептуален запис, като текстовете на песните се въртят около семейна трагедия - през 19-и век малко момиче на име Jolee загива в инцидент, на който присъстват двамата й братя-близнаци. Песните са умело свързани една с друга чрез лирически или мелодични линии, които се появяват многократно в албума. Изобилие от хващащи припеви (например в пилотния сингъл "Sacrimony (Angel of Afterlife)" и в дори малко прекалено сладникавата "Solitaire"), динамични дуети на китари и клавири, грандиозни, но премерени оркестрации - това са само част от плюсовете. Сред сполучливите включвания на гост-изпълнители са певиците Elize Ryd (Amaranthe) и Alissa White-Gluz (The Agonist), като втората е особено свежо попълнение с харш вокалите си в "Sacrimony" (от "The Black Halo" насам присъствието на гост с дет вокали е задължителен елемент в творчеството на Kamelot, но за първи път те са поверени на жена и резултатът е страхотен). Немският дамски струнен квартет Eklipse пък изпъстря с живия звук на цигулки много от песните (специално внимание заслужава фолк-метъл интрото на едно от най-разнообразните парчета в албума, "My Confession"), а в закриващата "Continuum" се включва със соло на виолончело (не спирайте плейъра, когато настъпи паузата, а изчакайте да чуете това бижу!). Акордеонът на Istvan Tamas в края на "Veritas" е приятно носталгична препратка към "Interlude II: Un Assassinio Molto Silenzioso" от "The Black Halo". А сред имената на композиторите откриваме Bob Katsionis от Firewind, който е отговорен за прочувствената "Falling Like the Fahrenheit".

   Трудно е да се отличат най-блестящите композиции в "Silverthorn". Албумът се слуша леко и приятно от началото до края. Ориенталският полъх в китарите и клавирите на "Torn" и емоционалното пеене печелят много точки за това парче. Баладата "Song for Jolee" е достоен наследник на "Abandoned" от "The Black Halo" и има всички данни да се нареди сред топ 5 на най-силните балади на Kamelot. "Veritas" завладява със суровата си маршова красота, лиричното включване на Elize Ryd, споменатия вече акордеонен финал и любимия ми пасаж от текст в "Silverthorn" - "Send me your prayers but death is the answer to life". Но личните ми пристрастия клонят най-вече към "Sacrimony (Angel of Afterlife)" - сякаш само в тази песен са събрани абсолютно всички богатства на диска: увлекателна мелодия и запомнящ се припев, идеален за куфеене ритъм, звездни гостенки (Elize и Alissa), симфонична мощ, вместо стандартно соло - страхотен дуел между инструментите на Thomas Youngblood и Oliver Palotai, неочакван финал и, не на последно място, великолепно вокално представяне на Tommy Karevik.

   А за самия Tommy могат да се кажат само хубави думи - идеално приляга на стила на Kamelot, разтуптява сърцата на фенките, понякога удивително напомня Khan (и вокално, и визуално), но има и собствена физиономия и няма опасност да се изгуби в сянката на великия си предшественик. Ако вярваме на думите на основателя на бандата Thomas Youngblood (а и в крайна сметка на слуха си), на всичкото отгоре младият Karevik показва и добри заложби за писане на песни.

   Отново в прекрасна форма, Kamelot направиха едно от завръщанията на годината и докато за старите им почитатели "Silverthorn" е балсам за изтерзаните от "Poetry for the Poisoned" уши и навява топли спомени за "The Black Halo", дискът със сигурност ще влее и нови попълнения в редовете на фен-армията им. Групи от жанра пък вероятно след години ще цитират албума като едно от основните си вдъхновения, а през 2022 г. може би ще се сформира млада симфоник метъл банда, която ще се нарече Silverthorn…