KHANЪ - "Знамение"

Често чужденци са ме питали защо при толкова богата и световно известна народна музика нямаме изобилие от фолк метъл групи. Обикновено се оттървавам от много обяснения с втръсналото (и уви, вярно) клише за ниските доходи. Но сега то не е обект на следващите редове. Те ще са посветени на дебютния албум на Khanъ, наречен "Знамение". Khanъ са една млада и интересна българска формация, която гребе с пълни шепи от нашия фолклор, особено от много обичаните т.нар. "македонски песни", комбинира ги с метълкор и се получава взривоопасната смес фолккор, която кара краката ви сами да подскачат и сърце юнашко да тупа бясно.

   Фолкметъл маниаците сигурно веднага ще се сетят за унгарците Niburta, които са съчетали нашенски народни песни с метълкор припеви на английски в интересна смес. Хвала на маджарските ни братовчеди, че пеят много прилично трудните за тях български думи, но Khanъ представят в албума си шест напълно авторски композиции плюс две народни песни в уникален фолккор аранжимент. Всичко се пее на роден език.

   Сигурно някъде в основата на начинанието стои вдъхновението от "големите в бранша" - всенародните любимци, швейцарците Eluveitie, финландските веселяци Korpiklaani и сънародниците им Finntroll, уникалния двуглас на холандците Heidevolk. Може вероятно да добавим самобитните италианци Krampus и разбира се унгарците - споменатите Niburta и учителите им Dalriada. Вдъхновението обаче е едно, а крайният резултат - съвсем друго и за чест на Khanъ изобщо не може да говорим за копиране.

   След различни промени в състава нашите момчета стигат до сегашната формация: Мартин Люцканов - чисти вокали, Жо Василев - харш вокали, Симеон Кръстев - китари, Димитър Пройнов - китари, Иво Масларов - барабани, Явор Мечев - бас и Здравко Пеев - тамбура. Като гост-изпълнител в "Знамение" се изявява гайдарът Пламен Пенев. Групата е многолюдна, богатството от инструменти и гласове - гарантирано. Точно последното ще ви замайва, смазва и после изправя в албума "Знамение". Творбата е много вдъхновена, мощна и надъхваща, слуша се на един дъх. При второто прослушване вече идва въпросът кои са най-силните парчета. Всъщност всички са еднакво силни, няма грам "пълнеж". След доста размисъл, от авторските песни, изборът на пишещия тези редове са "Гарван" и "Земя". Двете народни песни, "Павле ми пие" и "Домачине" са истински "убийци", а и всеки може да си ги припява и танцува.

   Качеството на музикалното изпълнение е високо, синхронът на разнородните инструменти - идеален. Двата вокала се редуват, звучат в дует или се надпяват и "сражават" за пълното удоволствие на слушателите.

   Чудесното впечатление от албума се допълва от красиво нарисуваната и оформена обложка. Трябва да споменем и хубавите текстове, издържани в духа на народните песни, но на разбираем, съвремен български език, с някои старинни думи за колорит.