KISS - "Sonic Boom"
2009, Loud & Proud/Roadrunner/Virginia Records

Усещането за повторение на нещо старо, пък било то и добро за времето си, връхлита още при зърването на обложката на новия албум, наподобяваща модификация на визията на "Rock and Roll Over" от 1976 г. (нормално... поне донякъде - все пак художникът е един и същ). Констатацията, че "Sonic Boom" е първият запис на Kiss в "свежия" им състав, представящ неизменните колоси Paul Stanley и Gene Simmons в компанията на вече добре познатия Eric Singer и "новака" Tommy Thayer, дава известни надежди за звукова струйка пресен въздух, но клапанът бива безмислостно затворен още след първото изслушване на албума. Дори и многократното му пускане не помага за разсейването на тягостното чувство, че чуваме резултата от мъчителните напъни на тотално изчерпани живи (?) легенди... с извинение и към тях, и към нас, слушателите им.
Най-общо казано, "Sonic Boom" ни предлага нещо абсолютно предвидимо - четири песни с водещи вокали на Paul, още толкова, поднесени с характерния грубоват тембър на Gene, връщащият във втората половина на 80-те опит за химн "Stand", изпят в дует от двамата ветерани в групата, и по едно парче, белязано от гласа на Eric (меко казано скучновата "All For the Glory") и Tommy (озарената от бледи глем рок прожектори "When Lightning Strikes"). Тотална композиторска безпомощност лъха и от бързо зарибяващия и още по-бързо пускащ пилотен сингъл "Modern Day Delilah", и от ретро-рокчето на Simmons "Yes I Know (Nobody's Perfect)", и от изсмукания от пръстите финал "Say Yeah!", че дори и от настъпателно тежката, но все така безлична "I'm an Animal". С една дума - жалко. Човек просто трябва да усети кога да спре.










Envy