KVELERTAK - "Splid"

Блек'енд'рол? Парти метъл? Хардкор блус? Fanden ta dette hull! ("Върви по дяволите!" - норв.)

   Явно вече ни стана навик да миксираме различни стилове в странен унисон и така да създаваме нови жанрови подкласификации, но когато едно творчество сияе като ръбест диамант, вероятно създателите му имат правото да правят каквото и когато си пожелаят.

   Именно това действа норвежката тайфа непослушни момчета Kvelertak в последните десет години. Хулиганите крещят в купонджийски метъл саунд, очарователно-инкорпориращ виталността на хардкор пънка, плюс блек метъл по вече доказания Darkthrone образец, а същевременно се заиграват с класически рокендрол, шепнещ AC/DC, Guns N' Roses и други любими на татковците величия от миналия век.

   Иронично, на Свети Валентин 2020 норвежците, меко казано, ни стовариха своя четвърти запис - "Splid" ("Раздор")

   Творбата започва с красиво мелодично интро, откриващата "Rogaland" те подготвя за шумна дефенестрация на улиците на Ставангер със суровия рев на новия вокалист Ivar Nikolaisen, привикващ за една 58-минутна разходка из модерния свят.

   Преминаваме почти неусетно в "Crack of Doom" - в първа песен на английски език за норвежците чуваме приятното гост-включване на Troy Sanders от Mastodon. Обстановката загрубява с последвалите "Necrosoft" и "Discord" само за да стигне до моята любима "Bratebrann" ("Горящо дърво" - норв.). Това е перфектно резюме за незапознатия с творчеството на юнаците - изобилстващо на игриви китари, бас, напеви и бързи мелодични части до спонтанен крясък "Air Guitar C'mon!", хвърлящ те в главоломно китарно соло, което ще доведе дори най-зациклилия ежедневен бачкатор до спокойна усмивка и онзи така искрен фрисон по цялото тяло.

   "Uglas Hegemoni" с грозновато преимущество ни връща към неангажиращия младежки пънк, докато гореспоменатата "Fanden Ta Dette Hull!" е песен, която показва групата в абсолютния им максимум - в нея сменят около шест жанра за малко под осем минути. Без предупреждение!

   Тук вероятно е и единствения минус на албума - изисква се тренирано ухо с опит в прогресив звученето, за да не те загъделичка културен шок. Последвалата "Tevling", например, ни изпраща във времето на Thin Lizzy. Започва с нежен китарен блус дует, "Stevnemote Med Satan" продължава в духа на бавни Slayer, а най-дългата в албума "Delirium Tremens" е оправдана претенция на бандата за тяхното бъдеще до майстори като Opeth.

   Епилогът "Ved Bredden Av Nihil" прошепва, макар шумно, за симпатично-прикритата концепция на албума относно нихилистичната ни, самоунищожителна реалност и вярата в нещо по-добро.

   "Splid" е произведение, което те учи как да съзерцаваш макабрата, как да танцуваш танго с Дявола без страх. Как да сриташ задника на шефа ти, след като те уволни. И как да живееш чистосърдечно с природата в самия себе си.

   Това е творба, чийто основен троп и символизъм е Гората като основен дом на човешката душа. Чиста, зелена, свободна и способна на стихия след само кратко "Здравей" с огъня.

   "Рано или късно идва ден, в който трябва да избираш между свободно-течаща река и електрическа китара". И Kvelertak определено взимат своето решение по колосален начин.