LADYTRON - "Velocifero"

Четвъртият студиен албум на Ladytron напомня на пост-комунистически панелен блок, но реновиран и лъснат до блясък отвън. И все пак, прониквайки във вътрешността, стигаш до добрата стара аналогова електроника, примесена със значително количество синтезатори, клавири и хладни женски вокали. "Velocifero" e 100 процента Ladytron и със сигурност няма да разочарова феновете им, дори е по-вероятно да привлече нови, тъй като е може би най-достъпният и леснослушаем техен албум.
   Ливърпулско-софийската електропоп/нюуейв дружинка ни развежда из тринайсетте мрачни етажа на панелката, които макар и да са малко еднообразно звучащи, са красиво изпълнени и перфектно изпипани.
   На първия от тях се срещаме с "Black Cat", което беше един от първоначалните ми фаворити в албума. То е изцяло изпято на български и започва с подобни на камбанки електронни звуци, преминаващи в груб аналогов бас и повтарящ се речитатив, носещ почерка на ексцентричната поезия на Ladytron.
   Следва "Ghosts", която е една от двете песни, излезли като сингъл от албума. Тя звучи хладно и заразително, а вокалите се плъзгат небрежно върху бийтове и клавири.
   На трета позиция е разположено особено приятното и дори леко индъстриъл звучащо "I'm Not Scared", последвано и от втората клипирана песен "Runaway". Парчето хваща ухото и e доста зарибяващо, но според мен "Versus" или "They Gave You a Heart, They Gave You a Name" биха били много по-успешен, а и разнообразен втори сингъл.
   Следващите две композиции продължават в същия стил и точно по средата на нашето олд/нюскул електро пътешествие се срещаме с доста интересния кавър на култовата песен на Щурците "Клетва", с която днес започва и завършва всеки абитуриентски бал. Бандата се е справила отлично с нелеката задача да направи кавър на такова колосално за българската музика парче. А и да не забравяме, че (за жалост) Ladytron са група, далеч по-добре позната и приета в чужбина, отколкото в милата ни (а и на Мира, едната от двете вокалистки на Ladytron) родина. На следващия, осми етаж ни очаква още един от личните ми фаворити в албума - "They Gave You a Heart, They Gave You a Name" - много свежо и танцувално парче, наситено с вокали и доста недооценено, според мен.
   "Predict the day" се отличава със своите харш бийтове и небрежни подсвирквания и въздишки, вкарани на бекграунд. "The Lovers", не знам защо, винаги ми се е явявало един вид пълнеж и не е привличало вниманието ми, за разлика от последващите го "Deep Blue" със своя диско-нойз бийт и маниакален речитатив, и "Tommorrow", което вдига с едно-две нива височината на тоновете и звучи доста осемдесетарски.
   Стигаме и до последния, 13-и етаж, където ни чака голямата изненада на албума - мъжки вокал в песен на Ladytron! Това определено е нещо ново и революционно за групата и дано не остане прецедент, защото раздвижва и освежава изключително много обстановката. "Versus", според мен, е най-силното парче в албума... и после ми говорете, че гледката от последния етаж, не била най-добрата...
   "Velocifero" звучи доста по-улегнало, спрямо предния албум на групата - "The Witching Hour", който е по-мрачен, обсебващ и магнетичен. И все пак наистина си заслужава да се чуе. И то не един път.