LINDEMANN - "Skills in Pills"

Когато музиканти от две от най-тачените от теб групи обявят, че работят по съвместен албум, логичната ти реакция е да изпаднеш в неистов възторг. Логично е и да очакваш някакъв хибрид от музиката на едното и другото формирование. Логично е и да го дочакаш, и то точно във вида, в който си си го представял. И с изненада да установиш, че две далеч не е повече от едно...

   Въпросният хибрид между Pain и Rammstein предлага ортодоксален електро-метъл в типичния за проекта на Peter Tagtgren стил с доминираща роля на характерната за Till Lindemann поезия, избълвана по добре позната схема "изразителен речитатив в куплетите + мелодично поднасяне на зарибяващ припев". И така – 11 пъти, точно както и във всеки от албумите на немските суперзвезди. Само че музиката на Pain не е музиката на Rammstein – нищо че втората е основен виновник за раждането на първата. Както и да го погледнем, музиката на Pain звучи по-добре с грубиянските вокални изблици на шведския си създател, не с коренно различния специфичен маниер на изразяване на германеца.

   Фактът, че Till е решил да пее на английски, не е кой знае каква изненада предвид интернационалния характер на проекта, а и едва ли някой има нужда от Zweistein или Rammstein II при наличието на оригинала. Прословутият му акцент също не би трябвало да прави впечатление на никого – в крайна сметка, вече сме го слушали неведнъж ("Pussy", "Stripped", английските версии на "Engel" и "Du Hast"). Същото важи и за текстове му в "Skills in Pills", вариращи от "шокиращо скандално-възмутителни" ("Praise Abort") и "извратени" ("Fat", "Ladyboy") през закачливо мераклийски ("Fish On") и наивно инфантилни ("Cowboy") до откровено вулгарни ("Golden Shower"), ловко и не особено изненадващо разнообразявани с метафорични ("Children of the Sun") и драматични ("Home Sweet Home") лирически отклонения и тържествени оди ("Yukon") – все вербални похвати, на които вече сме ставали нееднократни свидетели в творчеството на основната група на хер Lindemann.

   Това, на което НЕ ставаме свидетели в дебюта на новия му проект, е мащабността и грандиозността. Тук, както вече стана дума, положението е по-скоро Pain-ско, а могъщият и бомбастичен музикален фон, така характерен за Rammstein, просто липсва, т.е. получаваме не тежък и плътен стакато метъл с електронни подложки за обогатяване на звученето, а точно обратното. За капак на всичко, песните като цяло писват бързо, подсилващите иначе прекрасната електронна музика насечени китарни рифове са клиширани, изтъркани и донякъде хилави и немощни, а споменатите по-горе зарибяващи мелодии в припевите са... леко захаросани. Някои всъщност са си направо сладникави, най-вече в иначе тежичката "Children of the Sun", задължителните балади (да, цели две – "Home Sweet Home" и "That's My Heart"), възторжената едноименна прослава на река Юкон, изпъстрения с някое и друго chick и dick за разкош звуков тръс "Cowboy"... Има и още, уви.

   И за да няма недоразумения, накрая би било редно да уточним, че албумът има и своите истински силни страни – друг е въпросът, че май са само две и са свързани с "външни" действащи лица. Едната е великолепната работа на Zoran Bihac по "шокиращия" видеоклип към "Praise Abort" (може би все пак най-качествената, интересна и смислена песен в "Skills in Pills"), а другата – страховито добрите оркестрации на Clemens "Ardek" Wijers (композитор и клавирист в холандското блек метъл трио Carach Angren). Що се отнася до двамата главни герои в Lindemann, искрено се надявам да са начесали крастата си за съвместни странични приключения и да се съсредоточат над онова, което направи имената им известни и уважавани, а не да решат някой ден да повторят експеримента си. Защото експериментът може да бъде обобщен с една-единствена дума - напън.