MACHINE HEAD - "Bloodstone & Diamonds"

Едва ли има нужда да установяваме и обсъждаме институцията в тежката музика, в която Machine Head се превърна в последните години. Имайки предвид постоянството във високото качество, която тази група ни предоставя, интересът и очакванията към последния й албум бяха, напълно обяснимо, вдигнати до небесата. А започнаха да се прокрадват и съмнения дали американците имат енергията и капацитета да впечатлят за пореден път вече разглезените си фенове. Истината е, обаче че "Bloodstone & Diamonds"застава със завидната си и респектираща осанка на пиедестала на модерната метъл музика, безкомпромисно заявявайки си тази позиция с напълно заслужена доза сигурност и убеждение. Последният албум на калифорнийците успява без никакво съмнение да постигне целта си - не просто да затвърди позицията на Machine Head като една от най-влиятелните групи в тежката музика, но и да покаже по впечатляващ начин и с голям размах, че тази банда не спира да търси усъвършенстване и се стреми повече от всякога да надмине и надскочи собствените си стандарти. Което е наистина похвално, имайки предвид, че Machine Head спокойно могат да си позволяват да издават по-скромен откъм качество материал, без да изгубят подкрепата на по-голямата част от феновете си.

   Но не, те решават за пореден път да изградят и създадат продукт, който да напомни на сегашния музикален бизнес защо и какво прави тази музика толкова обичана и уважавана. "Bloodstone & Diamonds" е всичко, което метъл културата изисква - агресивен, мрачен, тежък, техничен, разнообразен и натоварен с философски, политически и лични послания, но и безкрайно въздействащ албум. Когато добавим и характерната за Machine Head педантичност, перфекционизъм и поглед към най-малкия детайл, получаваме един наистина впечатляващ материал, който без никакво съмнение може да се сравнява с най-успешните неща, за които тази група е отговорна. Въпреки сравнително дългото си времетраене, осмият студиен албум на бандата отново може да се похвали с една от отличителните черти на предшествениците си - огромното разнообразие на музикални влияния, настроения, идеи и сложността на композициите успяват повече от успешно да задържат вниманието на слушателя за повече от час. Нещо подобно само индикира колко талантливи и опитни музиканти са Robb Flynn, Phil Demmel, Dave McClain и новодошлият Jared MacEarchen. Все пак, много от забележките относно този диск, които медиите побързаха да отбележат, са донякъде основателни. В определени моменти наистина може да се придобие впечатлението, че Machine Head умишлено удължават композициите си, повтаряйки и наблягайки на даден мотив значително, за да придадат на песните си по-голяма атмосферичност и епика, което е трудно да се игнорира в определени моменти и започва да досажда. Въпреки това, всички можем да се съгласим, че точно този специфичен похват е един от класическите белези на формацията и, вероятно, една от индиректните причини за успешното звучене на групата.

   Най-хубавото качество на този албум определено е безкомпромисността му. Той е категоричен отговор за всички, които твърдяха, че след промените в състава, които бяха предприети малко преди издаването на записа, Machine Head едва ли ще имат способността да създадат нещо значимо. Материалът, обаче, отговаря и стои непоклатимо срещу всички представи, че ценностите и качествата на метъла вече са отдавна забравени и недостижими в днешно време. Ако и при вас се прокрадват подобни съмнения - един от големите фаворити за албум на годината, какъвто "Bloodstone & Diamonds" със сигурност е, ще ви опровергае по безскрупулен начин.