METSATOLL - "Karjajuht"

2014, Spinefarm Records

Metsatoll със сигурност щяха да бъдат значително по-известни, ако бяха имали шанса да се родят в някоя от големите рокендрол държави, а не в малка Естония. Бандата определено има с какво да се гордее - талант, идеи, собствен облик и 15-годишна кариера. Добрата новина е, че след като успяха да обърнат внимание върху себе си в Европа, в момента Metsatoll се опитват да "завладяват територии " зад Океана. За откриването на групата за света, освен собствените й качества, значителен принос имат приятелството и сътрудничеството с едни от "големите " в музикалната й стилистика - Korpiklaani. За тези, които не познават Metsatoll - не се настройвайте да се наливате с естонска водка до смърт, защото тематиката и посланията на бандата са напълно различни.

   "Karjajuht" ("Водачът на глутницата") е най-мелодичното творение на естонците досега и донякъде експериментален албум, въпреки че не може да се нарече стилов завой. Metsatoll и преди са имали доволно количество напевни композиции, но този път такива просто са концентрирани в едно издание. Едно от огромните предимства на "Karjajuht" е, че в него са оставили да прави почти каквото си иска уникалния мултиинструменталист Lauri "Varulven" Оunapuu. За последния се разказва анекдота, че може да свири на всички инструменти, създадени по естонските земи от началото на света досега. В албума може да се чуят изпълнения на естонска гайда (торупил), на няколко вида флейти, на дръмбой, на цитра, естествено и на традиционните за метъла китари, бас и барабани. "Черешката на тортата" обаче са епично звучащите пасажи изсвирени на канел (естонско кантеле), като в някои парчета той дори е водещ инструмент. Към всичко това се прибавя характерният дрезгав глас на вокалиста Markus "Rabapagan" Teeaar. Всъщност в групата всички пеят, което обогатява албума и със силни хорови изпълнения. Картината се допълва от текстовете на странния естонски език, но той може да се възприеме като още един инструмент в богатата палитра от звуци.

   Metsatoll винаги са правили самобитна музика и новият албум "Karjajuht" не е изключение. Както вече намекнахме - не очаквайте лековати песнички за ядене, пиене и тези три неща. Текстовете са базирани на старинни предания и отварят врата за далечен непознат свят на гъсти гори, зловещи блата и мъгла, от която изплуват странни същества и видения, а кой знае откъде се чува воят на господаря на тези прокълнати места - водачът на глутницата.

   Много трудно е да се посочи най-добро парче в "Karjajuht", защото всички песни изглеждат като части на пъзел и не могат една без друга. Като че ли най-запомнящи се са "Loome mesti", където като гост-изпълнител се изявява Jonne Jаvelа от Korpiklaani, а гласовете на двамата вокалисти звучат в много приятна хармония, "Surmamuur", където Markus изненадва с чудесен преход от чисто джазирано към гърлено пеене, заглавната "Karjajuht" и баладата "Talisman", с която завършва албумът.


11111111xo

HeathenHeart