NAMELESS DAY RITUAL - "Birth"

Около дебюта на актуалната млада българска метъл-фюжън формация Nameless Day Ritual се шуми доста - и напълно заслужено. "Birth" е едва първият студиен запис на петорката от Пловдив, а е необикновено изразителен и зрял, музикантски изпипан, звучи съвременно и несъмнено е на световно ниво.

   Бандата сами определят себе си като прогресив метъл-фюжън, но на музика като тяхната е трудно да се лепне етикет и да се набута в някоя вече съществуваща категория. Всеки от петимата музиканти има богат предишен опит в различни жанрове - не само рок и метъл, а и ембиънт, латино и джаз. Създателят на проекта, барабанистът Лъчезар Георгиев, е известен като продуцент на Smallman. Kитаристът Ангел Дюлгеров пък е свирил с родни поп звезди като Лили Иванова и Любо Киров.

   Инструменталните пейзажи в "Birth" обхващат простора на света отвътре, отвън и отвъд. Ехото на китарите сякаш се разнася в безкрая, където няма никой друг, освен теб. "Far Out" започва по ориенталски омайно и прелъстително, но не след дълго включва директно на пета и маха глави. Неравните ритми на барабаните препускат или замлъкват напълно, за да се преклонят пред един глас.

   А гласът е Красавицата и Звярът, доктор Джекил и мистър Хайд в едно. Певицата Ася Катранджиева не е поредното хубавичко сопрано върху подложка от рифове, а звучи като експлозивен хибрид между Sandra Nasic от Guano Apes и Skin от Skunk Anansie. Нито една от двете световноизвестни дами обаче не може да стъпи на малкия пръст на нашето момиче, когато Ася запее нежно, замечтано и някак отнесено. Сякаш котка се е излегнала лежерно под следобедното слънце, но за секунди мързеливата пухкава красавица може да се превърне във вихрушка от нокти и зъби. А Ася си служи впечатляващо със "зъбатите" си вокали.

   Чуйте я как се дере: "Keep quiet and just listen!", докато Лъчо избухва в барабанна канонада в закриващата композиция "The Long Run". Пълна противоположност е лиричната изповед, която носи заглавието на албума, "Birth", но и там има изблици, които възпяват парещо разочарование и се развихрят в опустошителен бяс. Ритмичните разминавания между вокали и инструментал пък подчертават усещането за вътрешно напрежение, а може би дори непокорство и индивидуализъм.

   Пътешествието сякаш няма начало и край в "Chiming Through" - задължително си я пуснете на слушалки, затворете очи и може би ще си представите босите крака, стъпващи върху мидички, за които пее фронтдамата, и ще се убедите, че "time takes forever". Приятно пътуване!

   Единственият недостатък на "Birth" е, че свършва някак неусетно и шест песни са болезнено недостатъчни, за да потъне човек напълно в музиката… и в себе си.