NAPALM DEATH - "Apex Predator - Easy Meat"

Napalm Death е име, което само по себе си изчерпва темата за новия албум на групата, която го носи. Което не означава, че няма да споделя с вас дивата наслада от съществуването на "Apex Predator - Easy Meat". Виждате ли, Napalm Death - тази Лили Иванова на грайндкора - е една от единиците многолетни банди, които не почиват на стари лаври. Нещо повече - те изобщо не почиват! Когато попрегледате афишите на европейските метъл фестивали, чичо Barney и обичайните заподозрени - Embury, Harris, Herrera - почти ежегодно се мъдрят на челно място там. Ако не там, в Америка. Ето, турнето им в САЩ започва от 29 януари, три дни след издаването на албума. И нито изкълчен крак, нито севернокорейският диктатор Ким Чен Ун ще ги спрат! На този етап няма да се изненадам, ако някоя сутрин заваря ND в собствената ми кухня.

   Освен че се преработват като за последно, в музикално отношение Napalm Death са не в крак с времето, а на гребена на вълната. Достатъчно е да чуете кой да е от многото им албуми, за да разберете какво е представлявала екстремната музика, и в частност грайндкора, в годината на издаването му. Следвайки традицията, "AP - EM" улавя всеобщата мания по хаотичните аранжименти и дисонансните китари, която е обхванала младо и старо в последните две години. Положението не е чак като при Gorguts и Deathspell Omega, но май досега не сме чували Napalm Death толкова експериментални. Флиртът с тези шумови тенденции е само едно от нещата, които правят албума специален.

   Освен това, ND се надскачат и на естетическо равнище. Бясното интро, композирано сякаш от Kyle Sanders, открива албума по внушителен начин и гръмко огласява сюжета на песните. От многото неща, към които може да насочи справедливия си гняв, този път Greenway избира робството и експлоатацията - вдъхновен от масовата гибел на хиляда работници от Бангладеш, смачкани под срутилата се фабрика, където е кипял безсмисленият им труд срещу трохи. Върху тази основа, Napalm Death градят не само своя издържал теста на времето грайндкор, но и едно малко риалити на ужасите, дообогатено с потискащи мелодии, семпли, и електронен шум. Да кажем, че е "театрално" ще бъде малко пресилено, но тези "подплънки" допринасят за още по-пълно изживяване от песните. В добавка, гласовите експерименти на Barney и Mitch стават все по-стряскащи, в добрия смисъл. Целенасочено препродуцирани и преекспонирани, вокалите на двамата са абсолютно зловещи и често пъти са по-тежки дори от унищожителните китарни рифове на Harris и ритъм-канонадата на Embury и Herrera.

   В заключение, кодът на Napalm Death е по-жив отвсякога. "AP-EM" е един от най-яките и откачени албуми в дългата им дискография, а татковците на грайндкора продължават да са "разяреният бик" на жанра и свръхчовешката им постоянност ще ги държи на върха още много време.