OBITUARY - "Inked in Blood"

Искате ли още Obituary? Пука ли ви, че татковците на щатския дет метъл от край време са забили в една точка и не мърдат от там? Първият въпрос е риторичен - та кой от уважаващите тази музика не иска още Obituary? Вторият, обаче, е съвсем резонен. Ако душите ви копнеят за разнообразие и свежи идеи, можете спокойно да си спестите слушането на "Inked in Blood", или да го чуете един-два пъти от любопитство. Няма да изпуснете нещо, което не сте чували вече. А ако не ви пука, че Obituary са изпаднали в безкрайно самоцитиране, тогава просто се кефете на новия им материал и толкова. В крайна сметка, нали за това е правен.

   Изтъркан или да, дет метълът на John Tardy и компания си остава адски забавен, а усилията, които групата си спестява по отношение на композирането са канализирани в убедителните, надъхани изпълнения на 14-те песни. Слава на Рогатия, ако музиката на Obituary вече те отегчава с предвидимостта си, то по нищо не личи на самите тях да им е скучно. Както винаги, Tardy е в епицентъра на събитията и заковава поредното изпълнение, което ще вдъхновява колегите ми за сравнения от рода на "чисти си зъбите с бодлива тел", "смазва си гърлото с акумулаторна киселина", "закусва с бебета пирани" и прочее изкуствоведски достижения.

   Иронията настрана, John е много голям. Много. Що се отнася до дружките му, Donald Tardy все така успява да нацели точния ритъм и перфектните удари на барабаните, а по-удачен басист за групата от Terry Butler - и на килограми, и на музикално равнище - няма и "не ке се роди". Китарното дуо Peres - Andrews отново свири така, сякаш за последно си е сменило струните през 1990 г. Редките моменти на разнообразие, в които групата прави нещо повече от необходимия минимум, са краткият брейк с акустична китара във "Visions in My Head" и неподправеният хардкор във "Violence". Отново познати неща, но е приятно да ги чуеш.

   Финална присъда? Това са Obituary, приятели - AC/DC на дет метъла, едновременно в добрия и лошия смисъл. Те не се взимат супер-насериозно, не трябва да го правим и ние. Безмислено е да се сипе още критика за музикалната стойност на продукта им, когато много добре знаем, че формулата работи и същите тези посредствени, предвидими парчета буквално ще ни побъркат на живо. Оценката не отчита последното, защото обсъждаме албума, а не шоуто на Obituary. А като албум, "Inked In Blood" е просто една добре претоплена манджа.