ONSLAUGHT - "Sounds Of Violence"

Този диск със сигурност ще се превърне в един от албумите на 2011 година. Onslaught никога не са издавали толкова модерен и здрав албум, без да избягат от себе си и от миналото си. В "Sounds of Violence" има от всичко - здрави рифове, яки барабани, силен бас и безумни вокали.

   Но преди всичко Onslaught не препрочитат историята си, не стоят на стари лаври, не се опитват да издадат нещо вече издадено. Те гледат и искат да вървят напред.
   Това е "Sounds of Violence" - съвременен траш албум. Младите погледнаха назад - и възродиха олдскуула. Onslaught избраха обратната посока. Ветераните показаха, че още ги бива с "Killing Peace". Най-добрият запис, който бяха издавали. И решиха четири години по-късно да продължат да се развиват. За група с близо 30-годишна история това е повече от похвално. Интересното е, че бандата никога не се повтори. Тя има само пет албума, но всеки един от тях показва Onslaught в различна светлина - от траш/хардокар/пънка на дебюта "Power from Hell", през класическия траш на "The Force" и полирания поамериканчен звук на "In Search of Sanity", където групата изгуби себе си, до силното завръщане и албума, който никога нямах шанс да издадат преди и го сториха едва през 2007 година - "Killing Peace".

   "Sounds of Violence" е нещо различно - силен, тежък, добре полиран и изчистен саундрак на насилието. Удар право в мутрата на всеки, който го отрече. Самият диск е смес между новите периоди на Exodus и Testament. Sy Keeler е все по-силен във вокалите като разнообразява, енергичните траш линии, с ефекти и дълбоки дет ревове. Новите попълнения Andy Rosser-Davies и Jeff Williams не отстъпват по нищо на старите кучета. Звукът и идеите в "Sounds of Violence" са развити и разгърнати във всяка една песен. Бавно и постепенно, с отмерения, прогресивен ритъм на ударника Steve Grice. Така, до самия край - клавирното интро "End of the Storm" - тишината, която настъпва след 45 минути енергия и агресия. Албумът текстово не е концептуален. Такъв го прави живата музика в него. Маршовото интро "Into the Abyss" прелива в мачкащата "Born for War". Тя и "Suicideology" съдържат бляскави идеи и комбинират безболезнено и майсторски старото и новото. Nige Rockett препуска по грифа и предлага едни от най-добрите сола в стила. Върхът "Rest in Pieces" влиза като добре наточен щик в незащитената гръд с риф, събиращ в себе си цялата дефиниция на думичката "траш". Едноименната касапница марширува по бойните полета. Грууви ориентираната "Hatebox" оставя разрушение и кървящи рани след себе си. "Antitheist" забавя темпото с арабския мотив, умело вплетен в конструкцията. "Code Black" чупи вратове. И финалът "Bomber" - за песента на Motorhead думите са излишни. За кавъра, в който участват Phil Campbell и Tom Angelripper, също - "…napalm to the bone…"

   Onslaught са от онези британски траш банди, които не издават албуми на конвейер. Но това, което оставят след себе си, определено носи етикета "Класа"! И ако искате да чуете как звучи насилието, си пуснете "Sounds of Violence"!