PANTOMMIND - "Lunasense"

Минаха цели четири години от излизането на официалния дебютен албум на Pantommind - "Shade of Fate". Албум, който моментално ги превърна в лидери на родната прогресив сцена, каквито остават и до днес. Всички помним зашеметяващите им концерти с прог-титаните Fates Warning и хеви-класиците Helloween. Момчетата от Габрово даже бяха поканени да вземат участие на най-престижния прогресив фестивал на континента - "ProgPower Europe" през 2006 г. За съжаление няколко промени в личния състав попречиха това да се случи.
   Сигурно се чудите какво ли са правили музикантите през тези цели четири години на мълчание. Уверявам ви, още с първите секунди на откриващия инструментал "Transmission Part I" ще получите отговора - създавали са нищо по-малко от най-добрия прогресив албум по тези географски ширини. С непоклатима сигурност можем да заявим, че Pantommind създадоха свое неповторимо звучене. Музиката им се е пренесла на ново, по-високо ниво. И невъоръженото ухо ще усети самочувствието, с което са въоръжени музикантите, лекотата с която боравят с големия арсенал от изразни средства. Една идея по-ниско настроените китари правят "Lunasense" да звучи като многотонна преса в сравнение с брилянтния, бих казал чуплив на моменти дебют. Въпреки своята висока класа, "Shade of Fate" понесе известни критики най-вече заради звученето си. Четири години по-късно нещата са коренно променени. "Lunasense" притежава безкомпромисен звук! Дело на основния творчески двигател на групата - мултиинструменталистът Петър Христов (китари, бас, пиано), мастерингът и продуцирането са на световно ниво. Би било безпочвено да съпоставяме звука на "Lunasense" с този на останалите албуми, правени у нас, просто няма база за сравнение. Сложете едни хубави слушалки и се потопете в 52-минутното пътешествие, през което ще ви преведе този диск. Няма да преувелича, ако кажа, че в албума няма слаб момент. Всяка от десетте песни носи собствен заряд, живее собствен живот в собствена вселена. И когато решиш, че започваш да опознаваш тази вселена, тя ти разкрива нови приказни пейзажи.
   Ако сте слушали "Shade of Fate" няма начин да не са ви впечатлили зашеметяващите вокали на Тони Иванов. И този път ще бъдете отнесени от помитащите вокални партии! На моменти агресивен, на моменти нежен до неузнаваемост, за Тони няма тайни в пеенето. Безупречната му техника е допълнена от дълбоката емоционалност, която успява да придаде на гласа си. Абсолютен диамант! Черешката на тортата е гостуването на Colleen Gray (певица на американската прогресив група Persephone's Dream и уебмастър на официалния сайт на Fates Warning!) в може би най-нежната песен в албума - "To the Days of Old". Удивително е как си пасват гласовете на двамата, как се допълват един друг. В инструментално отношение нещата стоят по същия начин - Драго (ударни), Петър Христов и Петър Вичев (китари) редуват заплетени рифови постройки с изящни мелодии, гръмотевични барабани с неравноделни тактове. Изцяло клавирният инструментал "Transmission Part II" например рисува фантастични светове, при това в ритъм 11/8!
   Няма да се спирам по отделно на всяко парче от албума, тъй като рискувам това ревю да прерасне в един огромен, труден за четене материал. Всяка една от десетте композиции е на много високо ниво. Албумът ни дава всичко, което може да иска един прогресив фен, слуша се на един дъх и няма как да не ви накара да искате да го пускате отново и отново. Споменах ли великолепната обложка на диска?
   Pantommind издадоха албум, който е огромна крачка в развитието на групата. Летвата е вдигната много на високо, но при тази група тя никога не е била ниско. Чуйте "Lunasense", причините да го сторите са адски много! Сигурно ревюто ви изглежда твърде пристрастно? Да, така е. Просто наистина съм пристрастен към музиката на Pantommind!