PARKWAY DRIVE - "Deep Blue"

Океанът ... Вдъхновение за творците, мечта и крайна цел на авантюристите и романтиците, бездна за отчаяните. Срещали сме го в какви ли не форми и измерения. Да си кажа право, все още не мога да си обясня в какъв точно контекст от изброените е представен в последния албум на австралийците от Parkway Drive. Може би, най-подходящото твърдение би било, да му препишем по малко от всичките изказани.

   Океанът е и често срещан музикален мотив, който се харесва на определен кръг фенове, обичащи да се потапят и наслаждават на дадената музика. Които обичат да търсят заровените съкровища по дъното също толкова, колкото и да усетят прилива на адреналин по гребена на вълната. Удовлетворението от търсенето и намирането на първото и чистата заливаща енергия на второто ще ви бъдат донесени и от "Deep Blue", ако сте фен на музиката от подобен тип. Освен това, океанът тук не е представен само като материя, която е от съществено значение за събитията, описани в албума. Ще чуете много препратки и сигнали към него, описващи ни нужната атмосфера и настроение по най-добрия начин. От началото на хитовия сингъл "Sleepwalker", където композицията започва именно като тиха вълна и се превръща в достигащо до мощния си пик цунами, до личната "Home Is for the Heartless", където началните хорови вокали ни звучат като стонове на загубени по дъното на морската шир души.

   Може би, ако слушате този албум с очакване веднага да закачи ушите ви, или да запомните всички рефрени почти моментално, ще останете разочаровани. Но ако му отделите повече, ще разберете, че обложката, музиката, лириките, и подреждането на песните са свързани в обща концепция, която явно е и замисълът на целия албум.

   "Deep Blue" е история за съвременния човек, преживяващ неволите на реалното ежедневие, в един сюрреалистичен свят. През тези близо 44 минути композициите ще ни покажат всички действия на лирическия герой от пробуждането ("Samsara"), през отегчеността и фрустрацията, непримиримостта от ежедневния коловоз на живота ("Unrest", "Sleepwalker"), търсенето на щастието и покоя в пантеизма, чрез сливането на субекта с океана ("Wreckage", "Dead weight"). Ще минем през екзистенциалните терзания и философски въпроси ("Pressures") и мъката ("Alone"), проникновението ("Home is for the heartless") и съобразяването със съдбата ("Karma").

   Звучи много интересно и претенциозно за една метълкор група, нали? Е, предполагам, че хората, които са наясно с Winston McCall и голямото му значение за успеха и идеите на талантливите австралийци именно с творчеството му, няма да са изненадани от подобно нещо. Философския му поглед и размисъл върху интровертните общочовешки и злободневни проблеми, заедно с финеса и романтичните му идеали, относно нереалните топоси, преплитането на всички тези неща, са може би най-големия успех на групата по този критерий в цялата им кариера, и може би, най-големия плюс на “Deep Blue”. В последователя на обнадеждаващия "Killing with a Smile" и хитовия "Horizons", Winston се е постарал да достигне нещо наистина красиво и емоционално. И до голяма степен, може да е доволен от крайния резултат.

    И все пак, ако можем да приемем "Deep Blue" за един съвременен метълкор образец, по отношение на музика и идея, ви препоръчвам добре да си научите "уроците", защото на 7 юли ни предстои един много тежък изпит...