POWERWOLF - "Blessed and Possessed"

"Няма нужда да се разваля нещо, което работи добре." - тази мъдра формула прилагат петимата от "върколашката" шайка Powerwolf при създаване на шестия си студиен албум "Blessed and Possessed". И не само не бъркат, но и ни представят най-доброто творение в дискографията си досега. Не е лесно да направиш единадесет равностойни парчета, всяко със собствен облик и настроение. Powerwolf обаче го демонстрират в новия си албум и то на завидна висота. Творбата е перфектен пример за самоусъвършенстване в област, в която безспорно си добър. Слушателите получават каквото са очаквали и дори повече - увлекателен модерен пауър метъл, с обмислени, стегнати и отлично изпълнени композиции.

   Мощният оперен глас на Attila Dorn (роден с името Karsten Brill) постепенно "катери" височини и благославя нечестивите създания и запленените си слушатели със сатанинско "Алилуя". Ритъм секцията, в лицето на барабаниста Roel van Helden и басиста Charles Greywolf "кове" направо в мозъка. Charles, като истински превръщенец, периодично изпълнява и ролята на втори китарист и помага в мрачните напоителни сола на своя "брат" Matthew Greywolf. Клавирите на Falk Maria Schlegel също имат двойствена природа - могат да звучат призрачно и смразяващо кръвта, но също бойко и мобилизиращо.

   "Blessed and Possessed" започва безкомпромисно с едноименно парче. Продължава с вампирските истории "Dead until Dark" и "Army of the Night". Увлечението на Attila по румънските народни предания е добре известно - песента "Armata Strigoi" е вдъхновена от митичното същество от фолклора на северната ни съседка, стригой, което съчетава способностите на вампир и върколак. Повечето текстове на Powerwolf са къде по-фина, къде по-груба сатира на религията и суеверията, но в песента "Christ & Combat" се появява и елемент на социално ангажиране - чрез разказа за кръстоносните походи се прокарва идеята за безсмислието на религиозните войни. Албумът завършва с тържествената ода "Let There Be Night". Вълчи вой дава тон на соло китарата, гласището на Attila кънти първоначално почти акапелно, след това като ледени тръпки полазват клавирите, а накрая полифонията заглъхва сред ехото на вятъра.