RAMMSTEIN - "Liebe ist fur alle da"

2009, Universal Music/Virginia Records

"Nun das warten hat ein Ende", възвестява Till Lindemann в първия куплет на "Rammlied". И наистина, "чакането свърши" и мъчителното 4-годишно студийно затишие, последвало появата на синкавия "Rosenrot" (2005), най-сетне приключи... и то как! Не бихме могли и да мечтаем за по-силно завръщане на източноберлинския секстет от въпросната "Ramm-песен", представляваща своеобразна кръстоска от текстовата и композиционна структура на химни като "Wollt ihr das Bett in Flammen sehen?" от "Herzeleid" (1995) и божествените аранжименти на "Mutter" (2001). Веднага правят впечатление смазващо усилената китарна тежест на тандема Richard Kruspe и Paul Landers, безкрайно обогатените откъм звучене и оркестрации клавири на Christian "Flake" Lorenz, все по-явното засилване на ролята на мелодията, съжителстваща с неизменните насечени рифовки, и все по-умелото редуване на "монотонно" и "цветно" пеене, изпъстрено с някой и друг семплиран женски хор а-ла Laibach за колорит. С други думи, "Rammlied" е едно великолепно начало на шестия албум на Rammstein (и, убеден съм, на предстоящите концерти на групата) и категорично една от най-здравите песни в "Liebe ist fur alle da".
     Въпреки лековатото начало на втората композиция в диска, "Ich tu' dir weh", гръмовните барабани на Christoph Schneider и смазващата китарна тежест се спускат като парен чук с развитието й. Flake набляга с пълна сила на една от най-отличителните черти в целия запис - оркестралните клавири тип Das Ich, да речем (за да не използваме отново изтърканото, макар и неизбежно сравнение с Laibach), а Till изпява един от най-мелодичните припеви, създавани някога от Rammstein, преливащ от тържествуващо садистична болка: "Наранявам те... и не съжалявам." Една истинска любовна песен, пасваща идеално на загатната и в заглавието, и в обложката цялостна концепция на албума...
     Призив на ловджийски рог, звучащ донякъде логично на фона на обстановката, в която е записван "Liebe ist fur alle da" - в полите на живописната и относително дива калифорнийска планина Сонома - дава началото на бесния стакато-марш "Waidmanns Heil". Може би най-добрата сред 11-те в диска (наред с откриващата), песента сее разрушение в духа на "Adios" от "Mutter", но обогатена с фанфарен зов и с доста по-солидно уплътнение от страна на баса на Oliver Riedel. А какво ловуват самите Rammstein, можем да се досетим и сами... Любов, разбира се!
     Зарибяващата "Haifisch", от своя страна, с мазноватите си клавири, хавайски китари, епизодични оркестрации и дори арфа в края звучи някак нетипично за групата - с едва ли не игрива и привидно весела мелодия, макар и удавена в припев, лъхащ на извираща от океанските дълбини самота: "И акулите плачат, но живеят във водата, затова не виждаме сълзите им..." О, да, хер Lindemann умее да мисли и да подтиква и слушателите си към озадачен размисъл - нищо, че понякога предпочита да оставя малко по-различно впечатление сред масите...
     Till явно е добър и в създаването на нови думи, съдейки по предизвикваща идиотски предположения "B********". Не, не става дума нито за "beschissen", нито за "bastard", нито за "basimamata", а за далеч по всеобхватното "бюкщабю" (с извинение за некадърната транскрипция), изригващо в яростния припев, в който вокалистът злостно изревава намерението си да си набави "всичко, което пожелае": "Bückstabüüüüüüü hol ich miiiiiiir!" Уви, този факт, наред с умерено настъпателния ритъм, зверския риф, вледеняващите синт-закани и поредните Laibach-овидни оркестрални клавири във втората половина на "B********" не й помагат да мръдне по-напред от позицията на една от не чак толкова силните песни в албума.
     Далеч по-топли слова бихме могли да изречем за "Frühling in Paris" - типична за шестимата берлинчани "любовна изповед". Дори се осмеляваме да сравним тази градираща акустична полу-балада с "Klavier" от "Sehnsucht" (1997), примерно - не само заради поетическите и ритмически похвати, но и покрай вече добре познатото заливане на кухарката от барабанен тътен след първия куплет и нахлуването на стържеща ритъм китара след втория, раздвижвани в случая от (почти) романтично звучащ припев на френски, заимстващ фраза, обезсмъртена от Едит Пиаф преди половин век: "Non, je ne regrette rien!" Действително, Rammstein няма за какво да съжаляват...
     ...най-малкото пък за смелостта си да бъркат и човъркат с широко отворени длани в раните на съвременното ни извратено общество - било то в спомена за огнения ад, разгорял се в базата "Рамщайн" и "възпят" в едноименното парче преди 14 години или в германския срам от сравнително наскоро погълнатите парченца немска плът от бившия канибал и настоящ вегетарианец Армин Майвес, обезсмъртен в "Mein Teil" от "Reise, Reise" (2004). Е, този път шестимата тевтонски трубадури ни напомнят за продължила близо четвърт век принудителна любов между баща и дъщеря с "Wiener Blut" - най-страховитото и мрачно (във всяко едно отношение) парче в целия албум. Залива ни редуване на призрачни покани за кръвосмешение в мрачното мазе с яростно бомбастични изблици и приветствието: "Добре дошли в мрака...", избълвано от Till с едни от най-злокобните му вокали. Разбира се, историята се върти около същата онази "виенска кръв", вливана от австриеца Йозеф Фрицл в собствената му, държана в плен в мазето дъщеря в продължение на 24 години... Да, "добре дошли в мрака... в самотата... в тъгата... завинаги. Добре дошли в реалността."
     Разведряването на атмосферата след подобно прочувствено изтезание е повече от задължително - този път под формата на сочна и сладникава... хм... сливка. Уви, "Pussy" е и най-лековатата и може би най-безлична "любовна" песен в "Liebe ist fur alle da", същевременно снабдена и с доста плосък текст, редуващ "скандални" фрази на английски и немски от типа на "ръгай чушки в боба" (в случая - наденица в киселото зеле) и "кожена тояга в гащите се стяга" (в случая – яко пуцане с месестия патлак). И макар (за щастие) парчето да не отразява ни най-малко цялостната музикална насока на "Liebe...", задачата, която бе поставена и на него, и на съпътстващия го порно клип, бе брилянтно изпълнена - Rammstein за пореден път влязоха (и свършиха) в устите на всички, и то без помощта на "големите медии", за което заслужават нестихващи овации. А че "Pussy", въпреки всичките си (не)достойнства, ще се превърне в тотален фаворит на публиката по време на концертите на секстета, никой не се съмнява.
     Едноименната песен в "Liebe ist fur alle da", от друга страна, е бърза, енергична, тежка и мелодична. С други думи - точно такава, каквато сме свикнали да очакваме от Rammstein покрай последните им два албума... но това едва ли е новина за някого - все пак, парчето изтече съвсееееееем случайно в Мрежата още през лятото, хитро сондирайки нагласите на феновете и подсказвайки ни насоката на новото "любовно" творение на музикантите и неоспоримия факт, че любовта е за всички - констатация, чиято правота бива подсилена не само от самата композиция, но и от сочната "мръвка" на масата, наобиколена от шестимата гладни (за любов, естествено) музиканти на обложката на диска. Има за всички, ja...
     Има и "повече". Електронното начало, епизодично връхлитащият сред U2-подобните китарни подрънквания ултра-здрав риф, "алчният" текст и на моменти тържествената атмосферата на "Mehr" оставят смътното впечатление, че песента е някак по-спокойна на фона на останалите... макар и съвсем образно казано.
     "Roter Sand", от своя страна, също е някак по-спокойна на фона на останалите, но съвсем буквално казано. Едва ли не сме свикнали Rammstein да ни подлагат на изпитание с по едно баладично отклонение във всеки от албумите си и този от 2009 г. не е изключение. Свирукането, последвано от акустична китара и пеене, кулминира с нахлуването на клавирите и семплираните ангелски хорове, облагородяващи историята за една любов, два пистолета и обагрен в червено пясък... а "am Ende gibt es doch ein Ende".
     Да, неминуемо е - "накрая все пак идва краят", но точката се слага след 46 минути искрено и неприкрито удоволствие от чутото. И макар да е далеч от първичното очарование на "Herzeleid", с осезаемо по-слаб хитов заряд от "Sehnsucht" и несъмнено отстъпващ по великолепие на "Mutter", "Liebe ist fur alle da" е значително по-интересен и "пипнат" по отношение на идеи и аранжименти от двойката "Reise, Reise" и "Rosenrot". Казано по друг начин - едно добро завръщане... да не кажем смазващо. С тонове любов и RAMMантика.


11111111xo

Envy