RHAPSODY OF FIRE - "Into the Legend"

Някъде в легендите ("Into the Legend") един бард с топло южно сърце е скован в ледената прегръдка на зимата. Той има вълшебен глас, който е по-силен от пристъпите на студения вятър ("A Voice in the Cold Wind") и пее песни в прослава на светлината ("Realms of Light") и животворната целувка на пролетта ("The Kiss of Life").

   Ако написаното е прекалено романтично и поетично, нещата могат да бъдат казани просто и директно. Да припомним предисторията - през 2011 г. славната симфоник/пауър метъл банда Rhapsody Of Fire се разделя на две формации - Luca Turilli's Rhapsody и Rhapsody Of Fire. Въпреки, че раздялата е приятелска, в началото феновете очакваха стълкновения и конкуренция. Нищо такова обаче няма, всяка от групите започна да прави това, което ѝ харесва. Luca Turilli са ориентира към по-бомбастичния, полифоничен, кинематичен формат. Alex Staropoli използва стратегия, дала успех при една друга знакова банда - Accept. "Старата песен на нов глас" или по-рекламно звучащото "връщане към корените" се хареса на феновете при предишния албум "Dark Wings Of Steel" (2013). Три години по-късно "Into the Legend" отново е в духа на албумите до 2006 г., но разнообразен, в нова модерна "премяна", леко подправен с шикарни включвания и очаквано добре изпипан. Обложката е фантастична, епична, в преливащи студени, зимни цветове. От цялата творба вее леден финес на сезона, в който излиза. Симфоничните и пауър елементите са идеално балансирани. Песните също, като има за всеки вкус - от "меноуърски" героични химни до нежни балади, от симфонични епоси до ренесансови италиански напеви. Още повече - в по-дългите парчета са обособени отдели части, носещи привкуса на различни тенденции. "Into the Legend" е вокално ориентиран албум и защо да не е, след като групата разполага с един от най-добрите гласове в съвременния метъл - Fabio Lione. Fabio влага собствен почерк и лично отношение във всяка изпята нота - на собствено и чуждо парче, на кавър или гост-участие. Казано по-просто - "Fabio може да изпее всичко". "Кукловодът" обаче е друг - клавиристът Alex Staropoli. Той тихо и незабележимо дърпа конците и ръководи цялата стройна конструкция на "Into the Legend". Понякога влиза в музикални двубои с все по-уверено звучащия китарист Roberto De Micheli. Roby внася неочакван колорит и елемент на изненада - олдскул сола, блус и джаз, дозирано, като пикантан подправка, но достатъчно забележимо. Крайният резултат е слушаем, но надъхващ, истински пауър албум, който няма да разочарова нито старите, нито новите фенове.