SABATON - "The Last Stand"

В това ревю няма да хвалим или критикуваме. Ще направим анализ. Последната дума може да звучи малко високопарно, но шведската пауър метъл група Sabaton вече се е превърнала в своеобразна институция. Обожавани от едни, хулени от други, музикантите от северната държава са една от най-успешните европейски банди, създадени след средата на 90-те години на миналия век. Освен битките, които възпява, групата води своя собствена битка - за оцеляване, с жестоката конкуренция, за сърцата и парите на феновете и т.н. Въпреки някои сериозни сътресения, като напускането на 2/3 от бандата през 2012 г., последвалата честа смяна на барабанисти, досега незапълненото място на клавирист, нещата се развиват в посока на нарастваща популярност. Наскоро Sabaton се разделиха и със станалия любимец на публиката симпатичен китарист Thobbe Englund, но групата се справи и с тази ситуация, намирайки достоен заместник в лицето на Tommy Johansson.

   Сега Sabaton представят "The Last Stand" - осми студиен албум и втори след драстичната промяна в състава им. Очакванията са огромни, особено след като част от феновете не приеха радушно предишното издание "Heroes", намирайки го за прекалено кратък и тенденциозно направен за американския пазар. На "The Last Stand" със сигурност не може да му се припишат тези два "гряха", но какво всъщност се е случило с него. Sabaton донякъде са се огънали под бремето на свръхочакванията и са предпочели да "играят на сигурно", т.е. направили са това, което безотказно ще се възприеме от почитателите им. Тук трябва да споменем, че бандата от Фалун никога не е блестяла с особено новаторство и експерименти в музикално отношение, така че това не може да се приеме като недостатък, но е редно да се отбележи в името на анализа. Съществуват редица групи, включително и много големи имена, например AC/DC, които години наред се движат в едни коловози, но това не пречи да създават стойностни и обичани от публиката парчета. По-просто казано - в новото творение на шведите неминуемо песните ще ви заприличат на някои от предните им албуми, но това няма да наруши хармонията в душите на феновете, докато слушат поредната порция батални епоси. В "The Last Stand" обаче Sabaton са си позволили да разширят периметърът в тематично отношение - възпяват се неравни битки в различни точки на земното кълбо и в различни епохи - от древността до наши дни. Още тук ще споменем смелостта на Joakim Broden и компания да посветят композиция и на една спорно приемана война - Съветско-Афганистанския конфликт от 1979 до 1989 г. Парчето е "Hill 3234", а начинът на пресъздаване е онзи уникален "сабатонски" начин да слагат пръст в раната без да натискат прекалено, без да конфронтират страните, но категорично настоявайки, че проблемът съществува. Похватът вече ни е познат от песни като "The Final Solution", "Hearts of Iron", "Long Live the King" и др. "The Last Stand" може да се нарече "концертно ориентиран албум" или "интерактивен". Още с първото слушане всеки ще си представи как публиката припява "Glory and death, spartans will never surrender" ("Sparta") или "60 to 1 the sword face the gun" ("Shiroyama"). Също така би му отивало определението "кинематичен" или "кинематографичен", защото в песните се акцентира на конкретна картина, която се запечатва като кадър в съзнанието. А и почти всички споменати битки имат отражение в киното.

   "The Last Stand" започва със "Sparta" - парче посветено на едно преекспонирано в последно време събитие, особено след появата на филма "300". Става дума за битката при Термопилите от 11 до 13 август 480 г. пр. Хр., в която, както го е определил в нашата литература Иван Вазов, се сражават "шъпа спартанци под сганта на Ксеркса". Разказът за античната битка е подходящо начало за албум посветен на неравни героични сблъсъци, въпреки че след това песните не са разположени в историческа хронология. Както вече споменахме, парчето е "хващащо" и предразполага да се продължи приключението из разни горещи точки на планетата.

   "Last Dying Breath" възпява подвига на сръбския майор Драгутин Гаврилович, ръководещ отбраната на Белград от австро-унгарските войски, през октомври 1915 г., по време на Първата световна война.

   "Blood of Bannockburn", издадена и като сингъл, съвсем очаквано започва под звуците на шотландски гайди, тъй като разказва за една от решаващите битки по време на Шотландските освободителни войни. В сражението в тресавищата на Банъкбърн през 1314 г., шотландците, под командването на Робърт Брус, разгромяват пет пъти превъзхождащата ги по брой английска армия на крал Едуард II. Не е трудно да се направи връзка с все по-надигащата се вълна за независимост на Шотландия и в наши дни. Има още една песен в албума, чрез която може да се направи паралел с някои от течащите в момента политически процеси, по-точно с настъплението на радикалния ислям. Тъй като ще споменем "Hill 3234" за втори път, ще нарушим малко хронологията на албума и ще се спрем на фабулата на тази песен. Тя разказва за успешната защита на височина 3234 в Афганистан през януари 1988 г. от 39 съветски войници срещу няколкостотин муджахидини. Тази битка също има преразказ и в киното - в руския филм "9-а рота". Самото парче се отличава със сурова, напрегната мелодия и груби спийд китарни рифове, които импонират на тематиката.

   Четвъртото парче "Diary of an Unknown Soldier" е кратка нарация, която подготвя за следващото "The Lost Battalion", пуснато като пилотен сингъл от новия албум. "Изгубеният батальон" е прозвище дадено на 77-а американска дивизия, обкръжена от германски войски и откъсната от света през октомври 1918 г. в Аргонската гора във Франция. Въпреки липсата на храна и амуниции и понесените загуби, както и численото превъзходство на германците, американците успяват да удържат позициите си и да нанесат значителни удари на противника. През 2001 г. се появява тв филм със същото заглавие.

   "Rorke's Drift" е посветена на битка от англо-зулуската война от 1879 г., в която около 150 англичани се защитават успешно срещу 3000-4000 зулуски войни.

   Едноименната с албума "The Last Stand" разказва за подвига на швейцарската гвардия, която успява да удържи нахлуващата в Рим хабсбургска армия достатъчно дълго и да даде възможност на папа Климент VII да избяга от града.

   "Shiroyama" със сигурност ще стане едно от любимите парчета от албума и ще предизвиква възторг на не един концерт. Драматичният сблъсък между традиционната японска култура и налагания западен модел на живот е вдъхновил и култовия филм "Последният самурай". През 1877 г., при хълма Широяма, самоотвержената самурайска армия, предвождана от Сайго Такамори, се сражава с многократно превъзхождащите я по брой и като въоръжение имперски войски.

   "Winged Hussars" е вдъхновена от "Ангелите на войната", могъщата тежка конница от крилати хусари на Жечпосполита или Полско-литовската държава. Те с огън и меч се включват в защитата на Виена от османските орди през 1683 г. Въпреки че приликата с мелодията на "Uprising" от албума "Coat of Arms" (2010) веднага се "набива на уши", парчето за смелите ездачи също има потенциал да се припява от хиляди гърла при изявите на живо на Sabaton.

   Стандартното издание на албума завършва с епоса "The Last Battle" за отбраната на замъка Итер в Австрия в последните дни на Втората световна война. Германски и американски войници, подпомогнати от френски известни личности, които дотогава са били затворници в замъка, дават успешен отпор на атакуващите нацистки дивизии. Тук също може да се направи връзка с нашето съвремие, а именно, че пред настъпваща опасност, може да надделеят мъдростта и прагматизмът, и враговете да станат съюзници.

   В специалните версии на "The Last Stand" са включени като бонустракове три кавъра - "Camouflage" на Stan Ridgway, "All Guns Blazing" на Judas Priest и "Afraid To Shoot Strangers" на Iron Maiden.