SAXON - "Call to Arms"

Септември 1914 г. Цяла Британия осъмва с плакати с надпис: "Твоята страна се нуждае от теб!" На тях е изобразен тогавашният британски военен министър - генерал Хърбърт Кичънър, прославил се с бруталните си мерки по време на Бурската война в Южна Африка (според някои историци именно той е изобретателят на концлагерите, в които само през 1900 година умъртвява 20 000 жени и деца). Плакатът за набиране на новобранци с неговия лик се оказва толкова успешен, че в последвалите години ще народи многобройни "кавър-версии" - от популярния щатски постер с чичо Сам (представляващ автопортрет на художника) до флотския плакат с изкусителна (за тогавашните стандарти) мацка във военно-морска униформа и варианта на братушките с Матушка Русия.

   Юни 2011 г. Динозаврите на бритметъла Saxon избират въпросния плакат с лорд Кичънър за обложка на деветнадесетия си студиен албум "Call to Arms", защото, както самият Biff Byfford споделя пред "Metal Katehizis", съвсем целенасочено са търсели промяна и нещо по-различно от традиционните за тях рицари, замъци, митологични твари и прочие. И промяната не е само в оформлението. Вездесъщият Charlie Bauerfeind, който продуцира последните три диска на бандата - "Lionheart", "Inner Sanctum" и "Into The Labyrinth" - е отзован и съответно заместен от Biff и Toby Jepson от Little Angels. В резултат на това по-епичният и бомбастичен "тевтонски" саунд на "саксонците", с който бяхме свикнали напоследък, е отстъпил (с изключение на оркестралната версия на заглавното парче) пред по-директното и първично британско звучене. Самият фронтмен твърди, че "Call to Arms" е най-добрият албум, който британците са изкарвали от двайсет години… ала очевидно преувеличава, и то доста. Защото именно въпросният "швабски" саунд, от който сега Saxon се опитват да избягат, успя ефектно да поприкрие композиционните кръпки, монотонните китари, еднорифовите парчета, до болка стандартните басови и барабанни партии и другите ушевадни недостатъци, от които дружината на Biff доста често страдаше в миналото. Между впрочем, двете включени версии на заглавната композиция "Call To Arms" изключително нагледно демонстрират, че на формации като Saxon бомбастичните оркестрални елементи и съвременните продуцентски "трикове" само помагат; иначе човек започва да се чуди дали пък случайно не са му изпратили някакво демо за ревю. За съжаление белите конци, с които е съшит материалът в актуалния продукт, прозират почти навсякъде - и в откриващата "Hammer Of The Gods", която е базирана върху един от най-изтърканите рифове в историята на рока (но използван за първи път в "No More Mr. Nice Guy" на Alice Cooper!), и в надъхано-стадионната "Back In ‘79", където припяват 79 фенове на групата (тя пък наподобява доста на христоматийната "Denim & Leather"), и в среднотемповата скука "Chasing The Bullet", и в уморената "Mists Of Avalon" (ха-ха, кой е надничал в паницата на съратниците Iron Maiden напоследък?), и в претенциозната, изпъстрена с излишни пърпълски кърпежи "When Doomsday Comes", където гост-участие отбелязва клавирната легенда Don Airey (Rainbow, Deep Purple, Ozzy Osbourne)… Единствено оркестралната версия на заглавната песен, заедно с енергичната "Surviving Against The Odds" и подозрително приличащата на вечната Priest-класика "Freewheel Burning" "Afterburning" могат да се наредят сред успешните попадения в "Call To Arms". Останалото е само за заклети NWBHM и Saxon-маниаци!