SEPTICFLESH - "Titan"

След албум като "The Great Mass" (2011), вестта за завръщането на атинските величия Septicflesh звучи като истински празник. Но, както обикновено се случва с амбициозна група, намерила печеливша формула за музиката си, Septicflesh и издателите им от "Season of Mist" явно са решили, че всички ще са най-доволни, ако им се сервира още от същото. Е, доволни ли сме?

   "Titan" е почти близнак на "The Great Mass", но промените, колкото и несъществени, са налице. Стилът на китарите и оркестралните партии е непроменен, но вместо готическо настроение, в песните доминира пищна ритуалност. Темпото е по-буйно и войнствено, а куплетите и инструменталните секции са удължени. Така Seth повече от всякога си тежи на мястото като вокалист, отприщвайки ревовете си с титанична мощ. Същевременно Christos Antoniu има повече терен, на който да ангажира музикантите от Пражката филхармония в полза на демоничните си композиции. За съжаление той се придържа към същите настроения и похвати, на които вече се насладихме в предишния албум. Колкото и да са хубави, симфоничните аранжименти се нуждаят от инжекция оригиналност.

   Спецът по барабани Fotis Benardo охотно се възползва от приповдигнатото темпо, за да се разпише с някои от най-екстремните си изпълнения досега, но и за да покаже на колегата си от Fleshgod Apocalypse, че не всичко в симфо-дета е бластбийтове. Накрая остава озадачаващо скромното присъствие на Sotiris Annunaki V, чийто чисти вокални включвания винаги са били запомнящи се, а сега се изгубват сред хоровете на филхармонията. Но ако Sotiris ви е залипсвал, "Burn" е вашето парче.

   След като предишния път Peter Tagtgren помогна на Septicflesh да зазвучат наистина фантастично, беше интересно как Logan Mader - бившият китарист на Machine Head със ставаща все по-внушителна кариера на продуцент - ще се справи с тънкостите на музиката им. За щастие работата му по "Titan" е почти безупречна, но плътността и балансът, които постигнаха Tagtgren и Jonas Kjellgren (мастъринг), са били прекалено висока топка за него. Ала няма как, не може всеки път да се отскача до "The Abyss" - освен ако групата ви не се казва Hypocrisy или Marduk.

   Няма съмнение, че "Titan" е солиден албум, успяващ да задържи изключителния стандарт за качество, който Septicflesh преследваха в "Communion" (2008) и достигнаха в "The Great Mass". Проблемът е в очевидното експлоатиране на сигурна формула, което просто не приляга на група с техния ранг и възможности. С дългогодишния си опит, присъствието на школувания Christos Antoniou, подкрепата на стабилна фенбаза и ентусиазиран лейбъл, групата е в състояние да черпи вдъхновение и идеи от безкраен океан от музика, извиращ от всички краища на света. Но вместо да продължат развитието си, Septicflesh демонстрират величието си отпреди три години. Резултатът е албум, който феновете ще изслушат с удоволствие, но и с очакване за нещо повече.