NORTHER - "N"

Пред себе си имате група, която през целия си съзнателен живот е била преследвана от сянката на друга, доста по-известна банда. Говорим за Norther, които колкото и да се опитват, едва ли ще успеят да избягат от сравненията с Children Of Bodom, предизвикани най-вече заради стиловите сходства помежду им. Norther неведнъж са споменавали в интервюта, че не обичат тези съпоставки и явно в опит да се разграничат от "злополучните деца", в предходната си творба "Till Death Unites Us" поекспериментираха с различни музикални похвати, вкараха малко чисти вокали, но го направиха с усет и мярка. В настоящия диск, лаконично озаглавен "N", са решили да продължат смело напред по тези новооткрити пътеки, без да осъзнават колко нестабилна всъщност е почвата под краката им.
   Още в откриващата "My Antichrist" в задната част на главата ми започват да светят червени лампички, а походката на "N" се разклаща, но същинският инцидент е в следващото парче "Frozen Angel", където албумът се подхлъзва и успява с живописен пирует да се пльосне в близката кална локва. По принцип в използването на чисти вокали няма нищо лошо, но тук мелодраматичните припеви (дело на китариста Kristian Ranta) звучат като отпаднали от албум на негови, отчаяни от живота, готик сънародници. Очевидно с цел да подготви феновете за леката стилова метаморфоза, въпросното парче фигурираше и в EP-то "No Way Back", а в последствие се сдоби и с клип, който от доста време се върти по музикалните канали. Е, явно аз съм бил прекалено неподготвен...
   Две песни след неприятния момент дискът се опитва да се отърси от събрания срам, но стъпките му все още напомнят излязъл от кварталната пивница финландец. За щастие се оказва, че чистото пеене е съсредоточено основно в първата част от албума (не че по-нататък го няма, но с едно осезаемо изключение, за което ще спомена по-долу, не е толкова натрапващо се) и скоро положението се позакрепя. След което стигаме до сърцето на албума - "Savior". Именно там Norther са постигнали своя връх - забавяйки темпото и избягвайки леко встрани от Bodom-ската мелодика, те са създали композиция, която с ръка на сърце мога да определя като едно от най-добрите неща, излезли изпод пръстите им. Ако в повечето от новите песни бе търсен подобен подход, може би общото впечатление от албума щеше да е по-добро, но уви. Макар и да има и други силни моменти, като "We Rock" (хммммм, интересно заглавие за тази група) и "Always & Never", творбата върви в утъпканите през годините коловози. До края обаче ще трябва да претърпим и още едно сътресение - баладата (?!?!?!) "If You Go". Парчето е слушаемо, но пък в албум на Norther (сравненията с готик банда пак се натрапват от само себе си) стои като зле съшита кръпка. И все пак е слушаемо. Но все пак е кръпка.
   Ако цената да продължим да слушаме тази група, е да се примирим с леко промененото им амплоа, то аз предпочитам да ни бяха спестили експерименталните си напъни. Албумът може да позапълни някой и друг час до 7 април, когато Alexi Laiho и компания ще издадат "Blooddrunk", но след това "N" ще събира прах по лавиците.