GOD FORBID - "Earthsblood"

Времето, в което ще се появи новият диск на God Forbid, става все по-тегаво за групите от бившата нова американска вълна: пазарът се свива, продажбите падат и всеки нов албум сам по себе си е рисковано начинание. Дали да се приютят в намерената стилова ниша или да експериментират в нови, неизследвани музикални ширини? Дори въпросът да не стои така еднопланово формулиран за членовете на бандата, пускането на нов продукт е ход в пъти по-добър от неиздаването, което от своя страна гарантира сигурно потъване в забрава. Очакването на наследника на концептуалния "IV: Constitution of Treason" се проточи 4 лета, а отнесено към горните размишления това си е доста време. God Forbid го запълниха с многобройни концерти и едно двойно DVD ("Beneath the Scars of Glory & Progression"), излязло през миналата година. Но моментът за албума дойде.
   Когато Томас Пол Андерсън е снимал отличения с два Оскара "Ще се лее кръв", едва ли е предполагал, че филмът ще вдъхнови бандата от Ню Джърси да избере "Earthsblood" за заглавие на предстоящия си албум и даже да му посвети едноименната 9-минутна композиция - парче с мощ и тежест, а усилието да го понесеш е сравнимо с това да плуваш в петролен кладенец. Преди да стигнем до споменатата песен, обаче, е нужно да минем през други осем. Признаци за нефтено находище се забелязват още от въвеждащия инструментал "The Discovery": ега ти, какви интерлюдии правят тия хора! С пускането на албума те заливат едни ми ти цигулки, пиана, китари - ум да ти зайде. След първите минута и 42 секунди загубеният ум се самонамира и почва да влиза в познати канали редом с "The Rain". Още тук се усещат няколко промени. Първата осезаема е в продуцирането - Eric Rachel и Christian Olde Wolbers са търсили малко по-олдскуул звучене и навикналото с безукорно полирания предщественик ухо може и да изпита затруднения при преглъщането на новата творба. Увеличен е процентът на чистите вокали, които принципно никога не са били сред най-силните елементи в музиката на God Forbid, а на места нестройната им мелодика напомня Mastodon-ска отвлеченост. И докато "The Rain" задава параметрите на тъканта в този организъм, първият истински сериозен тласък идва от "Empire of the Gun" - едно от най-силните парчета в диска. Редом със заглавната, "Bat the Angels" и слънчевият сплит от рифове "The New Clear" те прокарват жилката на черното злато в "Earthsblood" и демонстрират онази композиционна зрялост, която разцъфна във "IV: Constitution of Treason". За нещастие не всички парчета в албума са с такова КПД. "Shallow" и "War оf Attrition" не държат нивото, а "Walk Alone" звучи като песен, която не е от този диск - мелез между породистите белези на All That Remains и Trivium, но пък със запомнящ се припев, гарантиращ привличане на нови фенове.
   Несъмнено "Earthsblood" е качествен продукт, но дали това е следващата правилна стъпка в развитието на God Forbid? Честно казано, албумът не успя да ме убеди. След 16 февруари ще разберем дали ще успее да убеди света.