OVERDAWN - "The Prose of Existence"

Overdawn нашумяха преди малко повече от година и половина в качеството си на една от двете български групи, поканени да участват в юбилейния фестивал по случай 20-ата годишнина от създаването на немския лейбъл "Nuclear Blast", провел се в София с участието на Amorphis, Edguy, Benediction, Agathodaimon и родната метъл гордост The Revenge Project. Това се случи точно пет години след създаването на групата под името Deadlock, две лета след прекръстването й на Overdawn, броени седмици след издаването на дебютния й албум "Bleeding Wounds" и дни след записа на чисто новото й (тогава) парче "Wasted Times".
   Ето, че в средата на юни 2009-а току-що споменатата песен стана реалност не само под формата на съставна mp3-част от Аудио-секцията на "Metal Katehizis", но и като една от 11-те композиции от официалния втори албум на русенския квинтет, екзистенциално озаглавен "The Prose of Existence". Бързам да ви успокоя да не се подлъгвате по нелепата обложка, издържана в стил Iron Corpse (или Cannibal Maiden, ако предпочитате) - съдържанието на самопродуцираното и самоиздадено от музикантите творение няма нищо общо нито с класически хеви метъл (с изключение на някоя и друга двойна китарна партия, навяваща осезаеми NWOAHM-асоциации), нито с костотрощащи грайндажи... Всъщност, като се замисля, определението "костотрощащ" хич не е далеч от истината, а ако трябва да бъдем максимално кратки и ясни, това, което ви очаква по време на 45-те минути, сътворени от Рижия (вокали), китаристите Стефан и Денко, Ники (бас) и Младен (ударни), е ни повече, ни по-малко от блестящ, брутален, безапелационно безкомпромисен метълкор. Плюс вече споменатите талази съвременен щатски метъл. Плюс мат-кор забежки. Плюс някой у друг шведски дет-ски повей. Изобщо, разнообразието е налице. Може и да не се лее като из ведро, но опреелено е предостатъчно.
   Качеството? Чудесно. "The Prose of Existence" е сътворен под надзора на Пламен Мирчев, отговорен и за смесването на записите, а мастерингът е дело на небезизвестния Десо Велчев ("Stain Studio"), оставил отпечатъка си и върху издания на Fyeld, The Revenge Project, Mystica, Last Hope, Crowfish и т. н. Перфектно смазаната звукова вълна ни блъска в гръдния кош още с първите бронебойни рифове на откриващата канонада "Switching Dreams Off" и засиява в пълния си блясък в "Wasted Times" и най-вече в зарибяващия припев, поднесен в стил Джекил и Хайд, с редуващи се кански ревове и чисто пеене. Приблизително подобна структура откриваме и в "Pins", "Sorrow" и привидно кротко започващата "Despair", а останалото... Останалото е сеч. Поголовна сеч. Рижия звучи така, все едно ненавижда целия свят от дъното на душата си, ритъм секцията вилнее като добре отпочинал и жаден за кървави подвизи картечар, а шестструнните откоси сеят ту смъртоносна омраза ("Lady Death Exile", "Even More Hated"), ту вледеняващо заслепение ("Cold Heart Is a Dead Heart", "Flash Before Your Eyes"), ту безпардонна параноя ("I Ain't Got Time to Bleed").
   Отрезвяването идва едва накрая, с побиващата тръпки булдозерна тежест на "Sober". Тежест, караща ме да се чувствам убийствено доволен от доброволното ми подлагане на прегазване от русенския валяк. Дали имам сили за още ли? И още как...