CRADLE OF FILTH - "Godspeed on the Devil's Thunder"

В зората на XV век, разтърсваната от въстания и войни Западна Европа се прославя с един от най-зловещите си образи - барон Жил дьо Ре, бил се рамо до рамо с легендарната Жана д'Арк, но останал в историята най-вече с последвалите геройствата му на бойното поле залитания към сатанизма и ритуални убийства на около 140 деца. Прочул се още приживе като Синята брада, екзекутираният на 36-годишна възраст френски благородник служи вече седми век за вдъхновение на приказки, градски фолклор, книги, филми и, разбира се, концептуални произведения на съвременни метъл групи. Именно с последния споменат случай се сблъскваме в "Godspeed on the Devil's Thunder" - актуалното, осмо по ред студийно творение на най-успешната британска блек метъл група на всички времена.
   Всъщност, ако трябва да се помъчим да бъдем максимално обективни, определението "блек метъл" отдавна вече не приляга на Cradle of Filth толкова добре, колкото през 90-те години на отминалото столетие - не за друго, а защото музиката на ръководената от Dani "Filth" Davey шайка еволюира значително, обогатявайки се с нови и нови нюанси с всеки следващ запис. Вероятно причината за това идейно наслагване би могла да се търси и в постоянните смени в състава на групата (и съответно в несекващия прилив на свежа кръв в редиците й), както и в прибягването до услугите на различни тонрежисьори и продуценти, оставящи отпечатъка си върху звученето на формацията. От друга страна, редица творчески фактори и идейни показатели си останаха неизменни през всички тези близо две декади, изминали от първото залюляване на "люлката", та чак до наши дни...
   Когато преди време ветеранът китарист Paul Allender заяви, че "Godspeed on the Devil's Thunder" ще представлява завръщане към старата същност на Cradle и ще звучи като "смес от "Midian" (2000) и "Dusk... and Her Embrace" (1996)", мнозина потриха доволно ръце, предвкусвайки живителна глътка застоял въздух... и не би трябвало да са останали кой знае колко разочаровани от реалния краен резултат. И мълниеносните "Honey and Sulphur", "Shat Out of Hell" и "Sweetest Maleficia", и зловещата "Tragic Kingdom", и вихрената "The 13th Caesar" (може би личният ми фаворит в диска, наред с едноименния епос), и деветминутните "Midnight Shadows Crawl to Darken Counsel with Life" и "Darkness Incarnate" (украсена от нежното гласче на 10-годишната дъщеря на Dani, Luna Scarlett Davey) представят Cradle of Filth в общо взето типичната за групата светлина от (началото на) последното десетилетие - скорострелен, раздвижен и изпипан екстремен метъл с водеща роля на плътните режещи китари и неподражаемите гърлени изстъпления на мистър Filth, разнообразяван на равни интервали (предимно в началото и края) от разливащи се клавирни феерии, епични женски хорове и злокобните проповеди на неизменния в последно време Doug Bradley (да, същият онзи британски актьор, познат най-вече от участието си в "Hellraiser", чийто глас бумти и от "Midian", и от "Nymphetamine" (2004) и "Thornography" (2006)).
   Естествено, би било нереалистично, ако към настоящия момент Dani и компания не бяха включили и две изключения в общия гръмотевичен аудио-поток - леко монотонната "The Death of Love", белязана от маршов ритъм и неубедителните... или по-скоро безличните вокали на Carolyn Gretton, и доста по-симпатичната й посестрима "Ten Leagues Beneath Contempt", белязана от... същите характеристики, но поднесени в осезаемо по-ушегалещ вид. Като че ли е излишно да споменаваме и наличието на задължителните пълнежи - въведението "In Grandeur and Frankincense Devilment Stirs", интерлюдията "Tiffauges" и аутрото "Corpseflower", дело на активизиралия се напоследък клавирист Mark Newby-Robson (известен с прозвището си Mark de Sade в края на 90-те), изявяващ се и като основен композитор (наред с Paul Allender) на продуцираната от Andy Sneap музика в целия албум. И толкова. Въпреки мащабните замисли и последвалите ги амбициозни PR-начинания, с "Godspeed on the Devil's Thunder" Cradle of Filth просто демонстрираха за пореден път, че са изключително добри в това, което правят от край време... но не и в нещо повече.