ONSLAUGHT - "Sounds Of Violence"
2011, AFM Records/Wizard
Този диск със сигурност ще се превърне в един от албумите на 2011 година. Onslaught никога не са издавали толкова модерен и здрав албум, без да избягат от себе си и от миналото си. В "Sounds of Violence" има от всичко - здрави рифове, яки барабани, силен бас и безумни вокали.
Но преди всичко Onslaught не препрочитат историята си, не стоят на стари лаври, не се опитват да издадат нещо вече издадено. Те гледат и искат да вървят напред.
Това е "Sounds of Violence" - съвременен траш албум. Младите погледнаха назад - и възродиха олдскуула. Onslaught избраха обратната посока. Ветераните показаха, че още ги бива с "Killing Peace". Най-добрият запис, който бяха издавали. И решиха четири години по-късно да продължат да се развиват. За група с близо 30-годишна история това е повече от похвално. Интересното е, че бандата никога не се повтори. Тя има само пет албума, но всеки един от тях показва Onslaught в различна светлина - от траш/хардокар/пънка на дебюта "Power from Hell", през класическия траш на "The Force" и полирания поамериканчен звук на "In Search of Sanity", където групата изгуби себе си, до силното завръщане и албума, който никога нямах шанс да издадат преди и го сториха едва през 2007 година - "Killing Peace".
"Sounds of Violence" е нещо различно - силен, тежък, добре полиран и изчистен саундрак на насилието. Удар право в мутрата на всеки, който го отрече. Самият диск е смес между новите периоди на Exodus и Testament. Sy Keeler е все по-силен във вокалите като разнообразява, енергичните траш линии, с ефекти и дълбоки дет ревове. Новите попълнения Andy Rosser-Davies и Jeff Williams не отстъпват по нищо на старите кучета. Звукът и идеите в "Sounds of Violence" са развити и разгърнати във всяка една песен. Бавно и постепенно, с отмерения, прогресивен ритъм на ударника Steve Grice. Така, до самия край - клавирното интро "End of the Storm" - тишината, която настъпва след 45 минути енергия и агресия. Албумът текстово не е концептуален. Такъв го прави живата музика в него. Маршовото интро "Into the Abyss" прелива в мачкащата "Born for War". Тя и "Suicideology" съдържат бляскави идеи и комбинират безболезнено и майсторски старото и новото. Nige Rockett препуска по грифа и предлага едни от най-добрите сола в стила. Върхът "Rest in Pieces" влиза като добре наточен щик в незащитената гръд с риф, събиращ в себе си цялата дефиниция на думичката "траш". Едноименната касапница марширува по бойните полета. Грууви ориентираната "Hatebox" оставя разрушение и кървящи рани след себе си. "Antitheist" забавя темпото с арабския мотив, умело вплетен в конструкцията. "Code Black" чупи вратове. И финалът "Bomber" - за песента на Motorhead думите са излишни. За кавъра, в който участват Phil Campbell и Tom Angelripper, също - "…napalm to the bone…"
Onslaught са от онези британски траш банди, които не издават албуми на конвейер. Но това, което оставят след себе си, определено носи етикета "Класа"! И ако искате да чуете как звучи насилието, си пуснете "Sounds of Violence"!
Alatriste
Но преди всичко Onslaught не препрочитат историята си, не стоят на стари лаври, не се опитват да издадат нещо вече издадено. Те гледат и искат да вървят напред.
Това е "Sounds of Violence" - съвременен траш албум. Младите погледнаха назад - и възродиха олдскуула. Onslaught избраха обратната посока. Ветераните показаха, че още ги бива с "Killing Peace". Най-добрият запис, който бяха издавали. И решиха четири години по-късно да продължат да се развиват. За група с близо 30-годишна история това е повече от похвално. Интересното е, че бандата никога не се повтори. Тя има само пет албума, но всеки един от тях показва Onslaught в различна светлина - от траш/хардокар/пънка на дебюта "Power from Hell", през класическия траш на "The Force" и полирания поамериканчен звук на "In Search of Sanity", където групата изгуби себе си, до силното завръщане и албума, който никога нямах шанс да издадат преди и го сториха едва през 2007 година - "Killing Peace".
"Sounds of Violence" е нещо различно - силен, тежък, добре полиран и изчистен саундрак на насилието. Удар право в мутрата на всеки, който го отрече. Самият диск е смес между новите периоди на Exodus и Testament. Sy Keeler е все по-силен във вокалите като разнообразява, енергичните траш линии, с ефекти и дълбоки дет ревове. Новите попълнения Andy Rosser-Davies и Jeff Williams не отстъпват по нищо на старите кучета. Звукът и идеите в "Sounds of Violence" са развити и разгърнати във всяка една песен. Бавно и постепенно, с отмерения, прогресивен ритъм на ударника Steve Grice. Така, до самия край - клавирното интро "End of the Storm" - тишината, която настъпва след 45 минути енергия и агресия. Албумът текстово не е концептуален. Такъв го прави живата музика в него. Маршовото интро "Into the Abyss" прелива в мачкащата "Born for War". Тя и "Suicideology" съдържат бляскави идеи и комбинират безболезнено и майсторски старото и новото. Nige Rockett препуска по грифа и предлага едни от най-добрите сола в стила. Върхът "Rest in Pieces" влиза като добре наточен щик в незащитената гръд с риф, събиращ в себе си цялата дефиниция на думичката "траш". Едноименната касапница марширува по бойните полета. Грууви ориентираната "Hatebox" оставя разрушение и кървящи рани след себе си. "Antitheist" забавя темпото с арабския мотив, умело вплетен в конструкцията. "Code Black" чупи вратове. И финалът "Bomber" - за песента на Motorhead думите са излишни. За кавъра, в който участват Phil Campbell и Tom Angelripper, също - "…napalm to the bone…"
Onslaught са от онези британски траш банди, които не издават албуми на конвейер. Но това, което оставят след себе си, определено носи етикета "Класа"! И ако искате да чуете как звучи насилието, си пуснете "Sounds of Violence"!
Alatriste
Други ревюта на ONSLAUGHT