SOULFLY - "Conquer"

След успешния експеримент Cavalera Conspiracy и диска "Inflikted" (ревю), Max Cavalera отново се насочи към рожбата си, която повече от 10 години развива в какви ли не посоки. И “развива" е точната дума, защото от ню-метъла в първия диск "Soulfly" се срещат само отделни елементи. Днес останалото е брутален траш с дет влияния. "Conquer" е шестият диск на племето и е най-тежкият досега. Композициите са мачкащи, а вокалите са на крачка от дет метъла. С всеки следващ албум Max звучи все по-гневно и агресивно. Текстовете - нито крачка в страни - социалната тема се е загнездила дълбоко в музиката. Всяка песен от албума е като пътепоказател към времената на сепултурските класики "Schizophrenia", "Beneath the Remains" и "Arise". Китаристът Marc Rizzo е все по-сигурен и разнообразен в рифовете, а мелодичните сола, които плете, създават атмосфера типична за последните няколко изстрела на гениалния Chuck "Evil Chuck" Schuldiner (R.I.P.). Басистът Bobby Burns и барабанистът Joe Nunez с годините се превърнаха в необходимата ритъм основа, върху която групата изгражда стила си.
   Наследникът на "Dark Ages" от 2005 година започва яростно с "Blood Fire War Hate", където в ревовете на Max помага гърлището David Vincent от Morbid Angel. Още в следващия разстрел "Unleash" - мачкащ грууви ритъм и пронизващо соло, се появява поредният гост на вокалите - Dave Peters от Throwdown и отново типичните за Soulfly трайбъл перкусии и ню-метъл елементи (напомнящи на... Limp Bizkit!!?). Които са вплетени в структурата на всички композиции и в никакъв случай не стоят като кръпка, а се вписват чудесно в яростта. Действат отпускащо, преди връхлитането на следващата дет/траш буря. Следват "Paranoia", "Warmageddon" (грууви бас и смилащ траш), "Enemy Ghost" - които се нареждат до класики като "Inner Self", "Escape to the Void", или "Dead Embryonic Cells". В "Doom" трашът и рифовете на Marc са оплетени в трайбъл бийтове, любимия на Max "world metal", реге и дори египетски мотиви. Седемминутната "Touching the Void" е най-думаджийското парче - със завладяващия си тежък ритъм, лирични отклонения и дълбоки вокали, а "For Those About to Rot" е обогатена с уменията на френския dub-артист Fedayi Pacha, като краят е превърнат в пиеса вдъхновена от Ориента. Сагата "Conquer" завършва с инструменталното полуакустично бижу "Soulfly VI" - свят, чист и недокоснат от завоеватели. Специалната версия на албума предлага още три композиции - "Mypath", "Sailing On" и "The Beautiful People", която е... познахте! - кавър на Marilyn Manson. Така че "Conquer" е "стъпка напред в миналото" на Max Cavalera, откъдето все по-настойчиво надничат гигантите Sepultura.