SOUNDGARDEN - "King Animal"
2012, Universal Music

"King Animal" крещи "реюниън" от първата секунда на откриващото "Been Away for Too Long", най-директното парче в албума. Сама по себе си песента е простовата и обидно непретенциозна, давайки повод за раздвоени чувства още от мига, в който бе пусната за пилотен сингъл. Но тук, разглеждана в целостта на записа, тя не е нищо по-малко от ефектна. Защото с нея е поставено началото на един съвсем естествен растеж, а нещото става все по-голямо и по-голямо с всеки рикоширащ риф на трошачки като "Non-State Actor", "By Crooked Steps" или напомпания с доза Zeppelin стоунър "Blood on the Valley Floor".
"King Animal" е мъдър албум. В него се пее за нещата от живота, такива каквито са - без ненужна превзетост и гръмки клишета. Той не се колебае дали да покаже различните страни на това да си жив - от гъстия мрак на внезапно потопената в психеделия (предимно) акустична балада "Black Saturday" (най-ярко изразената им признателност към Sabbath) до пълното безгрижие на блусарската "Rowing". Защото Soundgarden са горди, че отново са сред нас. А ние сме горди, че не са изгубили и йота от таланта си да раздават някои от най-здравите тупаници в алтернативния рок.
Единственото, което "King Animal" не притежава, за разлика от предишните албуми на Soundgarden и по-конкретно прекия му предшественик "Down on the Upside", са тези 16 години за утвърждаване, без които не можем да се обърнем към него като към класика. Но той не се нуждае от тях. Не и от толкова много.










Shub-Niggurath