SUICIDAL ANGELS - "Bloodbath"

Спомняте ли си концерта на Rotting Christ през 2007 година в софийското читалище "Христо Ботев"? Имаше един период, през който тази културна институция събираше ъндърграунда за всякакъв тип изяви. Та, на 12 април 2007 година, точно преди Rotting Christ, на сцената излязоха четирима нахакани младежи, бичещи кавъри, и с олдскуул траша си бързо заразиха публиката, което ги превърна в любимци на феновете. Дотогава групата беше записала няколко демота, един миниалбум и точно на концерта с гръцките си сънародници представи дебюта си "Eternal Domination". Последва договор с гиганта "Nuclear Blast" и две години по-късно се появи "Sanctify the Darkness". Година по-късно момчетата подписаха с малкия "NoiseArt Records" и извадиха "Dead Again". Започнаха все по-често да правят концерти и да се появяват по афишите на най-значимите метъл фестивали в Европа. През 2011 дори свириха два пъти у нас - веднъж с легендите Death Angel и през лятото бяха част от “Kavarna Rock Fest". В началото на тази година бандата издаде и четвъртия си диск. Вече ви стана ясно, че става дума за гръцките трашъри Suicidal Angels и техния пресен, пресен и все още кървящ албум "Bloodbath".

   Този диск има смисъл с това, че събира в себе си всичко, което някога е носело етикета "траш метъл". В най-чистата му и опростена форма. Тук няма километрични сола, милиони рифове, смяна на темпото на всяка пета секунда или атмосферични пасажи. Тук има мрачни, бавни, грууви и класически трашарии. Suicidal Angels са се постарали да изковат класически олдскуул запис, без излишни финтифлюшки и прекрачване на стилови граници. За 43 минути получавате 10 композиции. Две от тях малко по-дълги - до и малко над 6 минути. Останалото е сеч! Онази, с която групи като Kreator и Sodom покориха поколения. Разбира се, когато се говори за албум или изпълнение на Suicidal Angels, няма как да не стане дума и за Slayer. В "Bloodbath" онова, което Кралете на траша са създали, намира отражение в композициите не само като влияние. Angelos, Orpheas, Panos и Nick са използвали цели цитати от любимата си група. И не го крият. Горди са с учителите си и им отдават почит в новия си албум. "Face of God" копира почти дословно "Reborn" от култа "Reign in Blood", а затварящата епика "Bleeding Cries" носи духа на "South of Heaven". Песните, които се открояват, са едноименната кървяща касапница, среднотемповия химн "Chaos (The Curse Is Burning Inside)", вратотрошачът "Summoning of the Dead", както и потенциалния дет хит "Legacy of Pain", където с ревове се вихри Karl Willets, гърлото на Bolt Thrower.

   Въпреки всички повторения, Suicidal Angels са израснали и като композитори, и като изпълнители. Четвъртото им творение е най-зрялата им стъпка напред. "Bloodbath" може да се опише с една дума - трибют! Трибют към траш сцената от 80-те. Мъртвият ангел отново краси обложката на албума, отново създадена от Ed Repka.

   Ако сте фенове на стария, предвидим, клиширан, злобен и с нищо неоригинален олдскул траш - това е вашето място. Албумът е за всички онези, които още помнят мелето пред сцената на "Kavarna Rock Fest 2011", когато лудите метални глави разораха терена пред сцената под съпровод от "нежните" трели на южните ни съседи.