TERROR - "The Damned, The Shamed"

След три дългосвирещи албума и едно DVD, издадени от "Trustkill Records", хардкор машината от Лос Анджелис, Калифорния - Terror се завръща с актуалния си диск "The Damned, The Shamed". Това е и първо издание към новия лейбъл на групата, а именно – големите метъл покровители "Century Media". Китаристът на бандата Doug Weber описва звученето на Terror като "комбинация от всички стари траш/кросоувър групи, които сме слушали като по-млади" и действително до голяма степен е така. В музиката на групата се усещат силни влияния от старите класики на Agnostic Front, Slayer, D.R.I., Cro-Mags... Ако прибавим и тежки, напомнящи Hatebreed моменти, ще получим рецептата, по която е създаден "The Damned, The Shamed". Крайният резултат е суров, агресивен и съвременно звучащ хардкор албум. За разлика от доста други актуални банди в този стил, Terror не залагат на дет метъл бруталност или на техничарски инструментални пасажи. Тяхна запазена марка е по-семпло звучащата, но за сметка на това свръхенергична и запомняща се музика. Парчета като откриващото "Voice of the Damned", мачкащите като пневматичен чук "Rise of the Poisoned Youth" и "Let Me Sink", хоровото "Never Alone" са в състояние да размърдат и вкочанен труп. Този път в звученето на Terror се промъкват и нови, нестандартни елементи - групата за първи път си позволява да експериментира с чисто звучащи мелодични китари в "Betrayer" и "The March of Redemption", които се вписват много сполучливо в иначе желязната звукова стена. За щастие, няма и следа от опити за мелодично пеене, които в този албум биха стояли просто нелепо. Фронтменът на Terror Scott Vogel (бивш член на станалата доста популярна сред кор-средите преди години група Buried Alive) раздира гърлото си с мощни ревове и не оставя и капка съмнение, че притежава изцяло таланта и класата на вокали като Jamie Jasta от Hatebreed и Freddy Cricien от Madball. "The Damned, The Shamed" показва безспорния прогрес на Terror като група - никакъв компромис с агресията и тежестта на звука, но в същото време използване на новаторски и нехарактерни за една класическа хардкор банда елементи. Албумът грабва все по-силно с всяко следващо слушане и дори и хора, които принципно не си падат по подобна музика, ще оценят силата и енергията, които извират от "The Damned, The Shamed". Със сигурност това е един освежаващ като дъжд от стоманени стружки албум, представляващ 100-процентово лекарство срещу летния мързел, апатия и скука.