THE AMITY AFFLICTION - "Let The Ocean Take Me"

Банална и лишена от всякаква иновативност структура на композициите, присъща за повечето представители на модерния метълкор. Липса на каквато и да е било особена изобретателност в инструментален аспект. Задължителните синт елементи, присъщи за всяка банда, целяща се в моментната слава в наши дни. Скучни и, понякога, излишно драматизирани лирики, подтикнати от личните премеждия на фронтмена на групата. Факти, които казани в друг контекст, отнасящи се за друга група или друг албум, автоматично биха обозначавали само и единствено провал, във всеки възможен смисъл на думата, когато си говорим за музика.

   И все пак - не и в този частен случай. Тук говорим за един от най-добрите албуми, които можете да чуете тази година и музика, която със сигурност няма да напусне съзнанието ви, ако се престрашите да й дадете шанс. Доста парадоксално звучащи твърдения, нали?

   Само тези няколко изречения биха били напълно достатъчни да обобщят новия албум на The Amity Affliction, особено за определена част от феновете на тежката музика. Съвсем вярно е, че ако сте от тази група хора, която избира любимите си банди и класифицира музиката, която слуша, по определени критерии, а не чрез възприятията си - бързо ще елиминирате възможността да се обърнете към "Let The Ocean Take Me" с каквато и да е било позитивна нагласа. В същото време обаче, ако отдавна сте преминали фазата, където предразсъдъците, че за да бъде една банда определена като стойностна трябва да отговаря на някакви технически условия, ще оцените този албум по съвсем друг начин.

   Да, напълно вярно е, че последният запис на автралийците е доста семпъл от всяка гледна точка и не изпъква и впечатлява с нещо конкретно. Това, естествено, е заключение, което може да бъде направено само от доста повърхностни наблюдения. Истината е, че The Amity Affliction е група от музиканти, която се различава изключително много от повечето си колеги именно с подхода си към създаване на музика. TAA са от срамно малкото формации в днешно време, които приемат и разбират правилно, че качеството на материала, която една група създава, не е зависимо от сложността и претенциозността в него. "Let The Ocean Take Me" е толкова силен албум, защото се оповава само и единствено на най-важните черти, които имат значение в музиката, като цяло. Мелодия, лесно възприемане и музикален усет и нюх към създаването на песни, за които няма да има нужда съзнателно да се убеждавате, че трябва да ви харесат.

   Въпреки, че из медиите циркулират доста логични донякъде мнения, че The Amity Affliction просто повтарят обичайния си подход към писане на музика, та дори и просто са опитали да копират изключително успешния предшественик на настоящия си запис - "Chasing Ghosts" - това в никакъв случай не умаловажава качеството на новите им десет песни. Очевидно, метълкораджиите просто притежават този изключително специфичен талант да създават парчета, които моментално ще ви накарат да поклащате ритмично глава и припеви, които доста дълго време няма да можете да избиете от ума си. Гарантиран ефект.

   Така че, след всичко казано, просто оставете необмислените и излишни изиксвания към мзуиката, която слушате (ако имате такива) и се потопете в креативността, атмосферата и мелодията на "Let The Ocean Take Me". Дайте шанс на една група, която създава музика с усет и страст, оставяйки другите неща на заден план. Не че това винаги е позитив, но при TAA нещата просто наистина се получават.