U2 - "Songs of Innocence"

   Пет години и половина след като на пазара се появи "No Line on the Horizon", U2 най-накрая издадоха нов студиен албум. Направиха го изключително изненадващо – на 9 септември, без предварително обявяване, "Songs of Innocence" бе предоставен абсолютно безплатно на над 500-те милиона потребители на "iTunes". Разбирайте, на целия свят. Не че U2 не са взели пари за албума, тъй като всичко това се случи за промоцията на "iPhone 6". "Apple" със сигурност са им платили баснословна сума, за да рекламират по този начин новия си продукт. Толкова баснословна, че ирландците са приели предложението им, лишавайки се от възможността албумът и песните от него да бъдат номинирани за следващите награди "Грами" (задължително условие, за да участва даден музикален продукт в номинациите, е той да се продава като физически носител не по-късно от 30-и септември на предходната година, нещо, което няма да се случи със "Songs of Innocence"), а също така са се изправили и пред угрозата едва за втори път в последните 27 години да не оглавят първото място в престижната класация "Billboard 200", отчитаща продажбите на албумите в САЩ през първата седмица след появата им. Защо? Защото когато дискът бъде издаден на физически носител и пуснат в продажба из музикалните магазини, което се очаква на 14 октомври, много от феновете вероятно ще си кажат: "Защо да си го купуваме, след като вече го имаме? При това съвсем легално." И ще са прави. Но когато говорим за музика, тези неща не са от първостепенно значение. Най-важното в случая е какво всъщност ни предлагат U2. Досега всеки път, без изключение, с всяка своя нова творба, ирландците или правеха голяма крачка напред, или, в най-лошия случай, стояха здраво стъпили там, докъдето вече бяха стигнали. Е, този път е различно. Сега Bono, Edge, Adam и Larry са се опитали да докоснат бъдещето, отивайки в миналото. Нещо, което в днешно време е изключително трудно. Да не кажем невъзможно.

   "Songs of Innocence" – най-личният албум, който четиримата ирландци са записвали (според собствените им думи) – е изцяло посветен на места, събития и личности, допринесли за изграждането на U2 като група, както и за изграждането на всеки от музикантите като личност. В него се усещат пост пънк и уейв елементи, препращащи ни в началото на 80-те години на миналия век, когато U2 все още бяха никому неизвестна гаражна банда. Това връщане в миналото на много места е смесено със съвременен поп-рок – къде успешно, къде не толкова. Откриващата песен "The Miracle (of Joey Ramone)", посветена на вокалиста на Ramones, вероятно ще бъде избрана за първи сингъл на албума (именно нея групата изпълни при представянето на диска), но това едва ли ще се окаже успешен избор, защото композицията като че ли няма потенциала да се превърне в суперхит. Като песен, която има вероятност да покори радиостанциите, можем да посочим "Every Breaking Wave" – класическо и мелодично U2 парче, със запомнящ се припев, което гали ухото на изтерзания от над петгодишно чакане фен на групата. За отбелязване са и няколкото балади, всяка от които показва, че ирландците все още не са загубили напълно умението си да правят хубави и слушаеми песни. Със сигурност можем да сложим сред добрите попадения в албума чудесната "Song for Someone", "Iris", написана в памет на майката на Bono, починала когато той е едва на 14, и "Sleep Like a Baby Tonight", доближаваща се до осемдесетарски ню уейв и напомняща ни за Depeche Mode. Навяващата асоциации с The Cure "This is Where You Can Reach Me Now", отново посветена на пънк корените на U2 и по специално на Joe Strummer – създател, текстописец, композитор, ритъм китарист и вокалист на пънк иконите The Clash, също е сред композициите, които можем да посочим като сполучливи. Шведската инди/поп певица Lykke Li успешно се включва в припева на закриващата албума "The Troubles", а песента като че ли е и най-добрата в "Songs of Innocence". Конкуренция за този приз може да й прави единствено вече споменатата "Every Breaking Wave".

   Ще си изкривим душата, ако не кажем, че в албума липсва "пълнеж". А това, за жалост, е характерно за последните няколко студийни творби на U2. Песни като "California", "Volcano", "Raised by Wolves" и "Cedarwood Road" (това е името на улицата, на която е израснал Bono), имат своите достойнства, но като цяло, няма с какво да грабнат слушателя. Най-силните елементи на "Songs of Innocence" са два – изключителният глас на Bono и разпознаваемата китара на Edge, а най-слабите – липсата на масов хит и песен, за която можем да кажем, че се нарежда сред класиките на групата. Нещо, което предишната творба притежаваше, в лицето на "Magnificent" и "Moment of Surrender". Кой знае, може пък от продължението на албума, което ще носи името "Songs of Experience" (има слухове дори за трилогия), да изскочат и такива песни. Според думите на Bono, следващия диск можем да очакваме уж "достатъчно скоро". Колкото и разтегливо понятие да е това за U2.