VOYVODA - "The Confederacy"
2008, Corvus Records
Ето че на бял свят излезе чаканият с нетърпение албум на Voyvoda, спечелили сърцата
на феновете със сценичните си изяви, на които впечатляват с новаторство и
креативност. Изданието е на "Corvus Records" и както винаги е обърнато особено
внимание на дизайна - стилен диджипак с три панела, издържан предимно в черен цвят.
Вътре могат да се намерят снимки от началото на XX век - като на задната страна на
всяка има кратка информация за лицата, изобразени върху тях. Книжката, приложена към
изданието, съдържа текстове и фрази, използвани в песните. Оформлението наистина е
повече от красиво и това допълва едно от основните усещания, които преминаха през
мен, когато чух албума за пръв път. А именно - чувството за абсолютна завършеност.
Много често се е случвало, слушайки някой иначе много хубав албум, да се заражда
мисълта, че има нещо, което липсва - без да мога да дефинирам какво - онази последна
нота, последен звук - финален щрих или нюанс, който би дал завършеност на цялостната
картина. Е, тук не е така и съм сигурна, че всеки ще го разбере, когато изслуша "The
Confederacy".
Целият албум е като шепа натрошени стъкла - хвърлени и директно забили се в сърцето. Всяка следваща песен е отделно парченце, което събира в себе си едновременно традиция и нов звук - основните мелодии, в които се срещат и дарк уейв, и индъстриъл, и ембиънт елементи, са пропити с онова специфично чувство, което човек изпитва при слушането на някоя емблематична стара песен - сладка горчивина, породена от носталгията. На лице са силни и вдъхновяващи авторски текстове, както и различни семпли - страшно многобройни и разнообразни, носещи със себе си част от цялостната картина, изобразяваща балканския дух през годините. Някои са сложени директно за начало и завършек на песните, други се преплитат със звуците или служат за подложка на основната мелодия. До слуха ни достига изпълнения с мъка глас на Ваня Лазарова (с куплет от песен, която може да се чуе и в саундтрака към култовия филм на Милчо Манчевски - "Пред дождот") и Васка Илиева с вълнуващите стихове, инспирирани от смъртта на Яне Сандански. От някъде долитат думи от "Ако някога се срещнем непознати" на Емил Димитров и речетатив на племето хунзи (живеещо в днешен Пакистан, някогашна Персия, където според някои била най-източната точка от империята на Александър Македонски, и днес те се смятат за негови наследници), женски църковен хор и реплики от филма на Хал Ашби "Harold and Maude" ("-...What give you that special satisfaction? / - I go to funerals."). Чуваш отново, сякаш насън гласове, които някога са достигали до теб от старите ВЕФ-ове и сръбска естрада. Можеш ясно да усетиш мирис на дим, на огън, на барут, на сменящи се епохи.
Voyvoda премахват очертанията между "минало" и "настояще" и съумяват да съчетаят по невероятен начин красотата на миналото със съвременното лице на музиката. Изумително е как нещо толкова експериментално и съдържащо в себе си толкова различни орнаменти във всякакво отношение, може да трогне до такава степен. В теб попиват забравени сенки, гласове и звуци, душата ти се стяга и се превръща в пареща, тупкаща буца. Осъзнаваш, че в днешния интензивно течащ живот никак не е трудно да забравиш тези, които вече ги няма. А забравиш ли - малко по малко всичко се губи във времето, като кръв в пясъка. "The Confederacy" ни кани на среща с предците ни, предава ни разкази в сепия - за това, което сме длъжни да запазим в себе си - смелостта, надеждата, любовта към родината. Албум - споменник - вдъхновение, от което, сигурна съм, всички се нуждаем днес.
Държа и разглеждам артуърка на дебютния албум на Voyvoda за пореден път. Слушам го - за пореден път. И все повече и повече се убеждавам, че това издание е доказателство, че и тук нещата могат да се случват - при желание, ентусиазъм и огън във вените... Когато човек е търсещ и любопитен и не се чувства длъжен да се вкарва в рамки. Когато не се задоволява с друго, освен с оптимума на възможностите си. Защото ".... свободният се бори за съръшенство", казва Яне Сандански. А явно някои са дяволски близо до това.
Join the Confederacy!
Morrigan
Целият албум е като шепа натрошени стъкла - хвърлени и директно забили се в сърцето. Всяка следваща песен е отделно парченце, което събира в себе си едновременно традиция и нов звук - основните мелодии, в които се срещат и дарк уейв, и индъстриъл, и ембиънт елементи, са пропити с онова специфично чувство, което човек изпитва при слушането на някоя емблематична стара песен - сладка горчивина, породена от носталгията. На лице са силни и вдъхновяващи авторски текстове, както и различни семпли - страшно многобройни и разнообразни, носещи със себе си част от цялостната картина, изобразяваща балканския дух през годините. Някои са сложени директно за начало и завършек на песните, други се преплитат със звуците или служат за подложка на основната мелодия. До слуха ни достига изпълнения с мъка глас на Ваня Лазарова (с куплет от песен, която може да се чуе и в саундтрака към култовия филм на Милчо Манчевски - "Пред дождот") и Васка Илиева с вълнуващите стихове, инспирирани от смъртта на Яне Сандански. От някъде долитат думи от "Ако някога се срещнем непознати" на Емил Димитров и речетатив на племето хунзи (живеещо в днешен Пакистан, някогашна Персия, където според някои била най-източната точка от империята на Александър Македонски, и днес те се смятат за негови наследници), женски църковен хор и реплики от филма на Хал Ашби "Harold and Maude" ("-...What give you that special satisfaction? / - I go to funerals."). Чуваш отново, сякаш насън гласове, които някога са достигали до теб от старите ВЕФ-ове и сръбска естрада. Можеш ясно да усетиш мирис на дим, на огън, на барут, на сменящи се епохи.
Voyvoda премахват очертанията между "минало" и "настояще" и съумяват да съчетаят по невероятен начин красотата на миналото със съвременното лице на музиката. Изумително е как нещо толкова експериментално и съдържащо в себе си толкова различни орнаменти във всякакво отношение, може да трогне до такава степен. В теб попиват забравени сенки, гласове и звуци, душата ти се стяга и се превръща в пареща, тупкаща буца. Осъзнаваш, че в днешния интензивно течащ живот никак не е трудно да забравиш тези, които вече ги няма. А забравиш ли - малко по малко всичко се губи във времето, като кръв в пясъка. "The Confederacy" ни кани на среща с предците ни, предава ни разкази в сепия - за това, което сме длъжни да запазим в себе си - смелостта, надеждата, любовта към родината. Албум - споменник - вдъхновение, от което, сигурна съм, всички се нуждаем днес.
Държа и разглеждам артуърка на дебютния албум на Voyvoda за пореден път. Слушам го - за пореден път. И все повече и повече се убеждавам, че това издание е доказателство, че и тук нещата могат да се случват - при желание, ентусиазъм и огън във вените... Когато човек е търсещ и любопитен и не се чувства длъжен да се вкарва в рамки. Когато не се задоволява с друго, освен с оптимума на възможностите си. Защото ".... свободният се бори за съръшенство", казва Яне Сандански. А явно някои са дяволски близо до това.
Join the Confederacy!
Morrigan