VRANI VOLOSA - "Heresy/Ерес"

Изпълва ме искрено задоволство и неприкрита гордост от факта, че напоследък се наблюдава възраждане на българщината в родната рок, метъл и алтернативна музикална сцена. След залелите преди броени дни Мрежата две нови ЕР-та на столичните електро-челници Voyvoda и седмици преди появата на втория сборник с тежкотоварни родопски метъл-вопли на Smallman и меко казано дългоочакваните "стихири" и "откровения" на Исихия, петима "еретици" от Бургас ни зарадваха с може би най-родолюбивия и качествен (подчертавам - качествен!) български метъл албум от дълго време насам.

   За разлика от неразривно свързаните от гледна точка на стилистика и съдържание две пилотни издания на Vrani Volosa - дебютното ЕР "Vedi" (2004) и последвалия го година по-късно пълнокръвен албум "Where the Heart Burns", предложили ни приятна порция скорострелен олд-скуул блек метъл с епични български фолклорни вмешателства, най-общо казано, в новия си диск, поднесен под формата на стилен "digibook", квинтетът преследва същата "цел", но с осезаемо по-различни изразни средства. Макар в "Heresy/Ерес" отново да получаваме мощна доза екстремно аудио-езичество - директно, стегнато, надъхано, без разводняващи пейзажа втечнени клавирни подплънки, женски вокален баласт и пр. - ролята на мелодията, епичността и отпечатъка на народното ни наследство е осезаемо засилена в иначе все така безкомпромисния, увличащ "pagan" метъл, създаван от петорката, макар и съставката "блек" вече да е напълно премахната от звуковия речник на музикантите. Пронизителните писъци, поверени в миналото на Атанас от Reunion (познат на мнозина и като бивш басист на Dark Inversion и The Revenge Project), напълно липсват в десетте епоса в диска, като вокалите към настоящия момент са изцяло "чисти" и поети стопроцентово от идеолога на Vrani Volosa, Христо Красимиров, подкрепян от дългогодишния басист на проекта, Александър (Act of Grotesque), китаристите Кольо и Петър и барабаниста Десо.

   Всъщност, ако сте присъствали на експлозивното концертно представяне на "Heresy/Ерес" в София или поне сте чели напълно заслужено еуфоричния репортаж на колегата Яни, гореописаните подробности вероятно са ви известни. Би трябвало да сте наясно и с бурята от положителни емоции и енергия, предизвиквани от слушането на новите песни на Vrani Volosa - като се започне още от началните акорди на откриващия албума живителен инструментал "Sunrise Over an Age-old Ground" и се стигне до затихващия финален пулс на десетминутния епос "We Are Not Alone in Our Universe". В отворилия се между двете цитирани заглавия едночасов времеви отрязък слушателят бива потопен в нещо изключително грабващо, интригуващо, разнообразно, добре премислено и майсторски поднесено. Обвитата в кристален звук музика в албума (неподправени адмирации за уменията на "саундмастъра" Astaroth [екс-The Revenge Project и Korozy] и неговото "Set Nitro Studio") не оставя и най-дребната пролука за равнодушие или скука буквално нито за миг, градейки раздвижени звукови картини на древни изгреви, решителни битки, воинска слава, идеали, жертвоготовност, гибел... и здрави мостове между героичното ни минало и съвременния копнеж по пробуждане на позабравения борбен дух на дедите ни, образно казано...

   И действително, изразните средства и похватите, почерпени от Vrani Volosa за предаване на гореописаните послания в "Heresy/Ерес" (били те и изцяло субективно възприети и интерпретирани), са невероятно майсторски подбрани и най-вече използвани на място и някак естествено. Дали ще вземем за пример звучащите някак си близки до родната ни душевност акустични китарни излияния в "All to Ash" и в разгара на вече споменатата епопея "We Are Not Alone in Our Universe", дали ще е цитираният във вече превърналата се в безспорен хит "Слънце" първи куплет от "Заточеници" на Яворов, водещ след себе си слънчевите лъчи, приветстващи воините в утрото преди решителната битка, дали ще са характерните "епично-героични" вокални техники, използвани на не едно и две места от Христо, дали ще е хипнотичният напев на "The Rising Red", галопиращата решителност на "The Words That Ruin Me", увличащата настъпателност на "Horizon" и "Rivalry" или вихреният еретичен чар на "Heresy" и "Fires Don't Leave Me"... Да, бихме могли да продължим с изреждането и разнищването на съдържанието на диска още дълго, но едва ли би имало смисъл, тъй като в случая си имаме работа с един действително одухотворен и самобитен запис, изпъкващ с непогрешим, неподлежащ на клиширани сравнения и просто задължителен за индивидуално възприемане собствен почерк. Почерк, изпълващ пишещия тези редове с искрено задоволство и неприкрита гордост (с извинение за бруталното, но неизбежно повторение). Задоволство и гордост от предоставената ми от Vrani Volosa възможност да цитирам с чиста съвест думите на един от патриарсите на българщината по адрес на "Heresy/Ерес", "...че и ний сме дали нещо на света".