LIZZY BORDEN - "Appointment with Death"

Имало едно време едно малко момиченце. Живяло си то тихо и кротко с любящите си мама и тати, тичало по полянките около спретнатата им къщурка, късало си цветенца и нареждало: "Ала-бала-ница, ще резна твоята главица". Една сутрин му писнало да къса теменужки и великденчета и решило да се прехвърли към КПСС (Кълцане с подръчни селскостопански сечива). Грабнало девойчето татковата брадва и разфасовало майка си и баща си. Името й било Елизабет Бордън.
   Точно 94 години по-късно се появил дебютният сингъл на една американска банда, озаглавен "Дайте им брадвата". Въпросната банда леела кофи кръв по концертите си и имала припеви от сорта на "Redrum" 20 години преди някои други банди да започнат да се кръщават така. Вписвала се идеално в ония сценични мурафети, започнати от Alice Cooper и Kiss, продължени от W.A.S.P. и експлоатирани в по-ново време от Marylin Manson и Rob Zombie. Името й било Lizzy Borden.
   Сега, 7 години след чудесния "албум на завръщането" "Deal with the Devil", шок-рок формацията е пак тук с нов студиен материал. Този път няма Сделка с Дявола, не - този път имаме Среща със Смъртта. Оригинално, нали? Дискът започва ударно с напълно нормалната "Abnormal" - стандартна хеви песньовка, но заредена с доста енергия и мейдънски патос, който обаче хваща дикиш, колкото и да е клиширан до безобразие, - продължава със знаменитата "Среща със Смъртта", която удържа горе-долу същото ниво на ХАУ (хъс, адреналин и умиление) и... започва да се лута из дебрите на посредствените идеи, изтърканите мотиви и скучните аранжименти. И всичко това - поднесено с досадна евро-метъл гарнитура, при положение че най-силните страни на Lizzy се коренят в щатската хеви традиция. Е, в интерес на истината попадения има - "Under Your Skin", "Perfect World" и "Tomorrow Never Comes" (и в двете версии - метална и баладична). Именно акустичният вариант на "Tomorrow Never Comes" ни напомня какъв прекрасен глас има мистър Lizzy Borden, когато не набляга на анемичния вой и патетичната пискливост. Иначе китаристът, с когото се е събрал за "Appointment with Death" - Ira Black - заслужава да бъде чут, въпреки всички заемки от тоя и оня (разбирай Adrian Smith и Dave Murray); особено след като британските чичковци се дискредитираха с пенсионерското недоразумение, наречено "Въпрос на живот... пардон, на смърт". В албума на Lizzy клишетата поне са лишени от грандомански амбиции.