DIARY OF DREAMS - "Nekrolog 43"
2007, Accession Records
Ето че дойде моментът, когато една от най-големите групи на дарк сцената представи на света
своето ново студийно отроче. То ни развежда из тунела на мъгливите човешки емоции и с
охота ни разказва за мъката, гнева, студа и мрачната красота. Нашето пътуване има 13
спирки, където различните чувства звучат по различен начин и ритъмът им се мени - ту кара
сенките да се раздвижат едва осезаемо като въздишка, ту ги провокира да затанцуват бясно.
Началото е поставено със заглавната песен, като първоначално потъваме в гробна тишина,
обезпокоявана единствено от глухи нощни звуци и странни шумове, сякаш идващи от
най-тъмната част на тунела. Това спокойствие е рязко нарушено от накъсан и отчетлив
бийт, към който по-късно се прибавя и мрачният глас на Adrian Hates. Следващата спирка
носи името "The Plague" и е класическо DoD парче - танцувално, на ръба на агресията.
Трябва да се отбележи, че същото име носи и сингълът, излязъл малко преди самия албум. В
него могат да се намерят две версии на "The Plague", нова песен, плюс вариант на култовото
парче "Traumtanzer". Определено заслужава прибавяне към списъка "must have", както се
казва по западному.
А докато ние продължаваме да влизаме все по-навътре и по-навътре в тъмното, се сблъскваме директно с набразденото лице на Разочарованието ("Son of a Thief"), с облечената в погребални одежди Самота ("Tears of Joy"), с Болката ("Matching Lives") и Гнева ("Malice"). В началото на "Hypo)crypticK(al" отново срещаме накъсан шепот от отвъдното, а китарите и пианото правят песента вълнуваща и дълбока - естествено не без приноса на гласа на Adrian Hates, който те кара да настръхнеш - независимо дали шепне, говори, пее чисто, звучи като ехо отдалеч или е демонично изкривен. Така неусетно достигаме до предела на възвратното и началото на безвъзвратното, до последната, 13-та спирка, именувана "The Valley". Там звученето е прозрачно и ефирно, сякаш се заслушваш точно в момента, когато времето спира. Пианото има водеща роля и кара красивата трагедия да разцъфне с цялата си прелест. Сбогуване и край без възможност за ново начало.
Учили са ни че има 7 грешни стъпки, след които можеш да попаднеш в Ада (Е, казват, че може и да не попаднеш... след като "поправиш" стореното с рецитиране на "Отче наш" м/у 3 и 3333 пъти), но аз мога да заявя, че когато чуеш новия албум на Diary of Dreams ще разбереш, че не 7, а 13 стъпки те делят от него. Пристигайки там, ще видиш, че всъщност Ада се намира в най-забутаното ъгълче на човешката ти душа. "Nekrolog 43" е въже, изтъкано от ефирните, заскрежени нишки на тихата тъга и нажежената до бяло агресия на шумното обвинение. То ни дърпа надолу, в подземието на нашите скрити емоции и страхове, където единственото, различaващо се в мрака е мокър некролог върху отдавна заключената врата на светлината.
Morrigan
А докато ние продължаваме да влизаме все по-навътре и по-навътре в тъмното, се сблъскваме директно с набразденото лице на Разочарованието ("Son of a Thief"), с облечената в погребални одежди Самота ("Tears of Joy"), с Болката ("Matching Lives") и Гнева ("Malice"). В началото на "Hypo)crypticK(al" отново срещаме накъсан шепот от отвъдното, а китарите и пианото правят песента вълнуваща и дълбока - естествено не без приноса на гласа на Adrian Hates, който те кара да настръхнеш - независимо дали шепне, говори, пее чисто, звучи като ехо отдалеч или е демонично изкривен. Така неусетно достигаме до предела на възвратното и началото на безвъзвратното, до последната, 13-та спирка, именувана "The Valley". Там звученето е прозрачно и ефирно, сякаш се заслушваш точно в момента, когато времето спира. Пианото има водеща роля и кара красивата трагедия да разцъфне с цялата си прелест. Сбогуване и край без възможност за ново начало.
Учили са ни че има 7 грешни стъпки, след които можеш да попаднеш в Ада (Е, казват, че може и да не попаднеш... след като "поправиш" стореното с рецитиране на "Отче наш" м/у 3 и 3333 пъти), но аз мога да заявя, че когато чуеш новия албум на Diary of Dreams ще разбереш, че не 7, а 13 стъпки те делят от него. Пристигайки там, ще видиш, че всъщност Ада се намира в най-забутаното ъгълче на човешката ти душа. "Nekrolog 43" е въже, изтъкано от ефирните, заскрежени нишки на тихата тъга и нажежената до бяло агресия на шумното обвинение. То ни дърпа надолу, в подземието на нашите скрити емоции и страхове, където единственото, различaващо се в мрака е мокър некролог върху отдавна заключената врата на светлината.
Morrigan